"Метрополитън опера,
Ню Йорк
Скъпи мой Нико,
Странно е чувството, с което сядам да разкажа една толкова сложна история, знаейки, че може и никога да не я прочетеш. Дали предаването върху листа на събитията от изминалите години ще ме доведе до катарзис и дали ще е от полза за теб, мили мой, това не знам, но нещо ме кара да го направя. Затова седя в гримьорната си и се питам откъде да започна. Много от нещата, които ще опиша, се случиха, преди да се родиш - поредица от събития, започнали, когато бях по-малка, отколкото си ти сега. Значи може би именно оттам трябва да тръгна. От Неапол - родния ми град...
Помня мама, която мяташе прането на простора, опънат през улицата до апартамента отсреща. Когато се разхождахме по тесните улички на Пиедигрота, имах чувството, че живеещите там винаги празнуват нещо - заради пъстрите дрехи, които се вееха високо над главите ни. И шумът - неизменният шум - събуждащ спомена за тези ранни години; дори нощем никога не беше тихо. Хорски глъч и смях, плач на бебета... Италианците, както знаеш, са гласовити и емоционални хора и всеки ден семействата в Пиедигрота споделяха своите радости и скърби, седнали пред праговете си под палещото слънце, от което ставаха от мургави по-мургави. Жегата бе непоносима, особено в разгара на лятото, когато паважът изгаряше стъпалата, а комарите се възползваха от изложената на показ плът и нападаха незабелязано. И сега сякаш долавям безбройните миризми, които нахлуваха през отворения прозорец на стаята ми - тези от канализацията, от които понякога ти идеше да повърнеш, но по-често омайващият аромат на току-що изпечена пица от кухнята на татко.
Когато бях малка, ние бяхме бедни, но докато взема първото си причастие, мама и татко вече бяха пожънали успех с малкото си заведение "При Марко". Работеха денонощно, сервирайки пикантна пица на парче по тайната рецепта на татко, която през годините бе станала известна в Пиедигрота. В летните месеци бе още по-оживено заради наплива от туристи и в тясното ни кафене масите бяха толкова нагъсто, че бе почти невъзможно да минеш между тях.
Семейството ми живееше в малък апартамент над кафенето. Имахме си баня, храна на масата и обувки на краката. Татко се гордееше, че е успял да се издигне от немотията и да се погрижи за нас. Аз също бях щастлива, без дори да се замислям за утрешния ден. И тогава, в една гореща августовска вечер, когато бях на единайсет, се случи нещо, което промени живота ми. Може би изглежда невероятно момиче на моята крехка възраст да се влюби, но аз помня съвсем ясно мига, в който го видях за първи път..."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
