Косплей момиче

Първият роман, даващ поглед върху света на косплейърите.

Аличе е тийнейджър и като много други е несигурна в себе си, срамежлива и лесна мишена за побойниците от класа ѝ. Винаги се е смятала за "различна" от другите деца на нейна възраст и отраства, чувствайки се постоянно изолирана и сама. Тогава, един ден, почти случайно тя открива бляскавата, калейдоскопична вселена на косплея. Това ѝ дава достъп до свят, изпълнен с цветове и хора, с които може да споделя страстите си, трудните и запомнящите се моменти. Място, пълно с възможности. Чувства се като в сън: най-накрая е намерила място, където може да бъде себе си, без да се бои, че ще бъде осъждана. Най-сетне има шанс да срещне истински приятели. А може би дори да намери любовта.

Скоро обаче Аличе открива, че този свят, това така привидно задружно и мирно общество, крие и завист и злонамереност. Това я срива. Точно когато смята да остави всичко зад гърба си, среща Феде - тя е само малко по-голяма от нея и споделя същите страсти - и убеждава Аличе, че сега не е времето да се откаже, ами точно обратното...

Истински оригинална история за порастването, която засяга не само теми, важни за тийнейджърите (от тормоза в училище до LGBTIQA+ теми), ами и ни позволява да хвърлим поглед зад кулисите на свят, който е колкото завладяващ, толкова и мистериозен.

Валентино Нотари е световноизвестен косплейър, познат като Imriel. Започва да се занимава с косплей през 2003 г. и първите години косплейва основно с приятели в големи групи, развивайки страстта си към изработката на реквизити и брони, главно от игри на "Blizzard". През 2014 г. печели италианските квалификации за "Eurocosplay" и представя страната си на финалите в Лондон с косплей на героя си от "World of Warcraft".

"Косплей момиче" е първият му роман. Запознайте се с Аличе.

"Прекарвам почти цялото си време в шиене на костюми, направа на брони и стилизиране на перуки, и всичко това за онези редки специални дни, в които мога да се превъплътя в героите от комиксите, анимационните и игрални филми и видео игрите, които обичам.

Защо го правя? Отговорът е прост: така наречената "реалност", населена с нормита, винаги ми е била тясна. Още от дете бях онази странната, която все не се чувстваше на място, онази, която поглъщаше десетки романи и комикси, чието действие се развиваше във фантастични светове, онази, която си представяше, че отлита с космически кораб към далечна галактика или че получава писъмце от училище за магия и вещерство. През по-голямата част от краткото си съществуване копнеех да съм друг човек и чрез косплея успявам да сбъдна този си копнеж.

За съжаление, напоследък и вторият ми живот се разби на парчета."
Из книгата