Поемата Забранено море е написана през 1974 г. като автореквием след тежка онкологична операция. Инстинктът за живот, за изтръгване от смъртта превръща това най-драматично преживяване в миг на просветление. Поемата изследва отвътре това просветляващо страдание познание, достижимо само под сянката на смъртта. Тази болка от връщането от поетия път, това е осъзнаване на върховната тайна на човешкото битие какво е да си смъртен.
В тази творба се пораждат основните въпроси, които ще терзаят писателката Блага Димитрова цял живот. Анализът показва как тези прозрения продължават в цялостното ѝ творчество и разкрива единството на екзистенциалните ѝ възгледи, синтезирани в последния голям роман Урания - философска социолингвистика, която граничи с фантастика.
Трета част включва единадесет тетрадки от дневника на акад. Петър Динеков - като биографичен и културен контекст. В целостта си тези тетрадки представляват невероятен документален роман за търсенията и трагедията на българските интелектуалци през отминалия век, съвременници на П. Динеков и Блага. Превръщат се в биография на времето: културна история в личности, образи и сюжети. Тези единадесет тетрадки са особено важни и съкровени, защото разкриват духовната връзка между две големи личности на българската култура - Петър Динеков и Блага Димитрова - душеприказчици един на друг, тяхната сдвоена биография.
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
