"В ръцете си държиш най-подробната биография на българския революционер и лидер на "подземната държава" Тодор Александров. В масовата памет са останали немалко цветисти изрази, характерни за епохата на вожда и възстановителя на революционната борба в Македония. Автономия, Организация, сръбски свиняри, гръцки паликрета, "ке те лапне Месечината", "забавя, но не забравя", предавник, братски куршум, "дългата ръка на ВМРО", "прати го за с. Невратово", кървавиот Вардар, Старио, Терзията, и пр. Този дълъг списък предизвиква любопитство, но за мен, струва ми се, най-интригуващ винаги остава строгият поглед върху изпитото и църномурно лице на родения в Щипско Ново-село Тодор Александров. Ходил съм немалко пъти на лобното му място и гроба му в недрата на Пирин. Край красивата и уютна последна обител на войводата винаги се питам редовните въпроси какви са координатите на неговите убийци, защо е погубен и доволен ли е от днешното време на търгашество с паметта и делото му. Още когато започнах да чета по-задълбочено за македонското движение, имах мъглява идея да напиша нещо за непрежалимия Тодор Александров, но дори не предполагах, че ще бъде книга.
Неминуемо човек спира да гледа толкова романтично на драматичния му живот, когато се задълбочи в процеса на писане. Постарал съм се погледът ми както върху революционния водач, така и върху времето, в което живее, да е обективен. Книгата е богата на цитати от съвременници и откъси от старите текстове и документалното наследство с цел максимално доближаване до атмосферата в света на македоно-одринското освободително движение и до душата на именития му ръководител Тодор Александров. Много от източниците тук за първи път виждат бял свят, с което искрено се надявам да допринесат за обогатяването на биографията на Александров и дори да станат отправна точка за бъдещи изследвания. Житейският му път определено е предизвикателство за изследователя - Тодор Александров е ключова фигура за три епохи с различни характеристики, което обуславя и нееднозначните оценки за възглавявания от него нелегален институт на македонските българи. Считам, че читателят ще бъде заинтригуван от изпитанията пред волевия и дееспособен революционер.
Жизненият път на Тодор Александров илюстрира едновременно романтиката и трагизма на борбата за освобождение на македонските и тракийските българи, представяйки на нас - техните наследници, трудностите и изборите, пред които те са били изправени по пътя към осъществяването на националната кауза. Още в детските си години Тодор усеща пулса и преживява несгодите в живота на българите в Османската империя, което калява характера му и го подготвя за тежките изпитания, които му предстоят по време на обучението му в големия град - Скопие. Край Вардар той вкусва борбата срещу разпространяващата се сръбска пропаганда и благодарение на напътствията на своя учител Христо Матов влиза в редиците на изграждащата се националноосвободителна организация.
Следват дълги и трудни години на борби, тревоги и надежди, в които щастието и покрусата вървят ръка за ръка. От страховитата сянка на Хафъз паша, през учителската катедра във Виница, влажните килии в скопския зандан Куршумли-хан и усоите на "нелегалното царство" на Мише Развигоров до бойните полета на Българската армия по време на Войните за национално обединение, Тодор Александров запазва своя твърд характер и вяра в правотата на своята кауза, доказвайки себе си като верен син на Македония и българското племе. В последвалите години на изпитания и тройна конфронтация - както срещу сръбския и гръцкия денационализаторски режим в Македония, така и срещу българското правителство, Александров не губи компаса си за отстояване на организационната независимост и на българския характер на Македония. Драматичните месеци в последната година от житейския му път, които го изправят в сблъсък с Военния съюз и Виенската болшевишка централа, и му поднасят разочарованието на задълбочаващата се организационна криза, довеждат до злокобното престъпление, извършено на тъмната пиринска пътека в края на август 1924 г.
Бурният живот на легендарния българин и водач на борческа Македония Тодор Александров, роден преди точно 140 години, е вдъхновение за всички, които са чували за него, но и предизвикателство за изследователите - богатата му биография крие още много тайни. Убеден съм, че както приживе войводата се е превърнал в сплотяваща фигура за чедата на революционната борба, така и днес легендата му е способна да сплоти разделените от десетилетия на терор и мъка родни братя."
Из книгата