"Преди да настъпи последният ден от един живот, се отправят послания. В необичайната си проза Пенка Славчева ги втъква в червни нишки. Метафорично кръвта ѝ прелива в чаша, непреляла от очаквани радости.
Залезът ѝ - червен като всекидневните ѝ рокли, като изгревите, които посреща, като червената роза, пръскаща ухание и греховност.
Късите ѝ изречения са глътки от виното на празниците ѝ - празници-разпятия. Тя не отпъжда Ева от себе си, не се отказва и от Магдалена. Хваща се за ръка с обитаващите и свободната, и робската земя. Изповядва, че е невъзможно една душа да живее в една плът, не изпитва страх от дълбокото.
Дълбокото - може би там са пластовете на низостите или пък отблясъците на безначалното и безкрайното.
Пенка Славчева отпива чаша вино за празника си - бъдещия празник, минал през умората на обичането - тъжно, болно и уплашено.
Да повярваме на нейната закана, че ще търси път встрани от делниците."
Васил Каравасилев
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
