Новата книга на Валентина Радинска ще зарадва читателя, макар да е пропита с приглушения, но осезаем като подземен тътен, порой на болката. Една от най-големите съвременни поетеси с невероятния си талант превръща личната болка в общочовешка и общодостъпна, подарява ни я като дъжд, който измива прашните ни души с обещание за слънце.
"Несбъднати души - ловци на дъждове!
Прокрадват се през вятъра, и в облаци стаени
тъй жадно се стремят към други светове -
и пращат тънък лъх крилата им студени...
За миг, за малък миг елате в моя мрак -
във крехкостта на пламъка, във краткостта ми земна!
Станете дъх и слово, станете звук и знак -
вградени във нощта, в речта й непрогледна!"
