Репортаж от седмото небе. Стихотворения

В "Репортаж от седмото небе" има много светлина и лекота от осъзнаването на красотата на живота. Текстовете носят усещане за виталност, свобода и усмивка. Те са радост от преживяното, настоящото и идващото, урок по споделено дишане. Така се пише, когато си успял да излезеш извън себе си, да се издигнеш над житейската суета и да видиш смисъла на съществуването. За да можеш да погледнеш от високото на небето, трябва да имаш честни и чисти очи. Детски. И едновременно с това да си натрупал толкова мъдрост, че да успееш да я сведеш до простичкото човешко обичане. И безкрайна доброта, с която да поискаш обичта да се случи и на ближния. Рада Асенова има всичко това и още нещо - думите, с които пише своите светли приказки за доброто. И репортажите си за звездните празници там горе, на небето. Седмото."
Ива Спиридонова

"Тази книга е кислород. Буквално! Дишането е не просто процес и функция на организма, а начин, чрез който се възприемат историите на Рада Асенова. Истории са - действителни и биографични, но не разобличаващи личността или литературния образ, а огледални. Рикошет от точни и очаквани думи. "Репортажът" разкрива теми, в които всички ние се намираме, мислим за тях непрекъснато, стараем се да дадем своя принос в тях и в никакъв случай не сме безразлични, единствено леко уплашени. Авторката разговаря с читателя във всяко стихотворение, всяко следващо отваря нова врата, представляваща продължение на диалога ни в предходното, с условието, че можем да се върнем винаги и малко назад. Редовете не бива да се щурмуват, защото в тях лежат въпроси, чиито отговори ние ще дадем, преосмисляйки собствения си живот. В него е цветно, има огнище, пътища и завои, има зима, и птици, звезди, море, любов и молитви... Всичко, което се намира под едно небе е познато и близко, очакване, сбъдване, изживяване - то стои и наблюдава как се справяме и колко още можем. Защото оттам идваме и там се връщаме. Точно така. На седмото небе. Заслужен кръговрат и прегръдка от вселената. Рада Асенова вярва в това, аз също. И не сме сами."
Симеон Аспарухов

"Специално същество е тази Рада, която никак не умее да мрази... Тя ми напомни, че не е достатъчно да обичаш само думите, трябва да обичаш и... хората. Тогава започваш да забелязваш истории и картини, които те събуждат нощем или те "накацват" в тролея и... се превръщат в стихотворения, в репортажи от седмото небе."
Камелия Кондова, редактор

"Репортаж от седмото небе

Как ли празнуват звездите?
Не всичките, само онези,
невидими за очите,
от сърцето откъснати.
Нагоре понесли се
в капки сълзи и засияли
с искрата на усмивки, за другите скрити.
Как ли празнуват звездите?
Запитах се. После заспах.
Сгря ме милувка на клонка в гората.
Отсреща се усмихна дъга.
Крехка снежинка ми хвана ръката,
Невръстно птиче запя.
Усетих прегръдка, после целувка.
Тъгата се сля с мъглата
и си отиде -
както си беше дошла.
Вече не се питах. Вече усещах.
Лудост небесна, копнеж.
Вече се носеха сърца и вещи
в празничен звездовъртеж."
Из книгата