На острова на блажените

Оформлението е дело на Кънчо Кънев, постарал се заедно с удоволствието да държим в ръцете си първата книга-мистификация в нашата литература, да усетим и духа на онова класическо време, което я е родило. Когато намиращият се в Париж заради смъртта на любимата му Мина Пейо Яворов получава антологията, той не успява да сдържи емоцията си въпреки покрусата, която владее духа му: "Гледам На острова... и изпитвам чувството за нещо извършено въпреки времето и мястото. Разгръщам я и ми се струва, че нашата литература почва от днес. Едно лудо желание ме тласка да се кача на Айфел и да я покажа от там на цяла Европа."

Все със същото достолепие, странно съчетаващо съзнанието за оскъдност в родната поезия с високата културна мяра на света под Айфел, самият Пенчо Славейков отбелязва в своя предговор: "Наистина, малко странно е, че у нас може да се появи антология от произведения на чужди поети, преди да има такава от наши." И макар да показва съмнение, че "нашенците май няма да обърнат внимание" и на тази му книга, тя се превръща в истинско културно събитие, което буди възторг вече почти цял век. Хиляди страници са изписали литературните изследователи за Пенчовата антология, някой съвременни наши имитатори на модернизъм дори се опитват да яхнат славата ѝ, като я повториха, но всичко това само я узаконява като неповторимо явление в духовността ни.

Едни от най-прекрасните творби на Пенчо Славейков са намерили място тук, подписани с имената на блажените: Боре Вихор - Сто двайсет души; Нено Вечер - Катунари; Силва Мара - Епиталамии; Иво Доля - Баща ми в мен, Псалом на поета и др. Изданието, което пътува към читателя, възпроизвежда текста по изданието на Александър Паскалев, отпечатано в Придворната печатница на Иван Кадела. Портретите са от оригиналните рисунки на Никола Петров.

Изданието е част от поредицата Божествен дух на издателство Захарий Стоянов.