Един от дяловете на езикознанието е науката за думите, назована лексикология, букв. словознание. Предмет на нейното внимание е как възниква и се развива словният състав, какви формални и семантични промени изпитват домашните и заетите думи, каква взаимовръзка съществува между отделните словни единици. Лексикологични проблеми се разискват и изясняват в общи ръководства и в конкретни научни разработки, а техните резултати намират обобщение и практическо приложение в съставянето на речници, тоест в лексикографията. Настоящият лексикон има претенция да бъде нагледно практическо допълнение към теоретичните постановки на ... |
|
|
На вниманието на всеки, който, без много да му мисли, ще рече: "Т'ва не ме "касае"..." Настоящата публикация е първи опит за по - системно и по - обстойно третиране и регламентиране на правописа и транскрипцията на голям брой немски собствени имена. Една част от тях вече са намерили достъп в нашия език, други които тепърва биха могли да се появяват в преводни и рекламни текстове, целят да дадат представа за разнообразната графика в немското ономастично богатство. В първия раздел на лексикона са обхванати немски имена на селища, реки и водни басейни наред с лични и фамилни имена, както и различни ... |
|
|
В настоящия лексикон, който в структурно отношение е първи по рода си сред нашите речникови пособия, са представени съществителни и прилагателни имена, както и незначителен брой глаголи в българския език като напр. ампер, бакелит, водевил, гоблен, далия, ердел, жакард, зегерка, иприт, каолин, легхорн, мансарда, мелба, никотин, опел, питон, ръгби, силует, тюл, уорчестър, фаянс, хулиган, цепелин, чиния, шрапел, юни, януари, бикфордов, бордолезов, бунзенов, валпургиев, карданов, галванизирам, пастьоризирам, херметизирам. Обединяващо при тях е обстоятелството, че са производни от собствени имена с основна цел създаването на ... |
|
|
Учебен полилексикон. ... Проф. д-р Борис Парашкевов е български езиковед, професор по историческа граматика и история на немския език в СУ "Св. Климент Охридски" и преводач на художествена, научна, научно-популярна и езотерична литература. Основател на катедрата по скандинавистика на СУ. Автор е на около 180 публикации (монографии, студии, статии, езикови бележки, рецензии) в България и чужбина по въпроси на немската и българската граматика, етимология, лексикология, словообразуване, съпоставително езикознание, езикова култура и езикови контакти, в частност заемки от немски и други езици в български. Член на ... |
|
|
Енциклопедичен речник на думи и имена с единно лексикално първоначало. ... Проф. Борис Парашкевов, доктор на Лайпцигския университет, е дългогодишен преподавател по историческа граматика, история и диалектология на немския език в СУ "Св. Климент Охридски" и ПУ "Паисий Хилендарски". Бил е лектор по български език в Хелзинкския университет (1974-1978), гостуващ професор в Университета на Нюарк (САЩ, 1989), стипендиант на фондация "Александър фон Хумболт" (1981-1982) и носител на Хумболтова награда за популяризиране на германистиката в Югоизточна Европа (1994). Изследванията му са в областта на ... |
|
|
Настоящият лексикон представя компактно значителна част от засвидетелстваните в различни подсистеми на българския език преки или косвени заемки и части от заемки, характеризиращи се с немско (респ. германско) потекло, или водещи началото си от други езици, но изпитали по време на своята миграция установими формални и/или семантични промени в немския език. Рестриктивното означение "значителна част" се налага поне от обстоятелството, че в академичния речник на чуждите думи в българския език (РЧД 1982) ремарката нем. фигурира при над 4760 от лематизираните думи, а вече се отбеляза съзнателното елиминиране на ... |
|
|
В христоматията са представени писмени паметници и откъси от литературни произведения от началния период на немската литература до Мартин Лутер. Христоматията е предназначена за семинарни упражнения по историческа граматика и история на немския език с редовни студенти от специалност "Немска филология". Боян Джонов (1918 - 1992) е роден в гр. Видин. През 1936 г. завършва Видинската мъжка гимназия, а през 1946 г. - специалност "Немска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1946 до 1959 г. е преподавател по немски език в Свищовския висш финансово-счетоводен институт & ... |
|
|
Изхождайки от основно проучената от Ст. Стойков лексикална и граматична система на българския говор в Банат (Румъния), в настоящата монография проф. Парашкевов прави обстоен преглед на немското езиково и културно влияние върху този обособил се преди близо 300 години извън пределите на страната български диалект. В 425 речникови статии в етимологичен план са разгледани 466 заемки, възприети пряко или косвено от немския или чрез немския език, като в конгломерата от езици и говори в Банат са издирени възможно най-достоверно техните източници или съответствия в съседните немски, румънски, унгарски, сръбски и хърватски ... |
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа
