Разговори с Гьоте

Във време, свикнало да си представя Гьоте като чужд на народа гений, Екерман възкреси за света истинския Гьоте, отдаден на неуморно творчество да дълбока старост, посветил, както той признава, целия си живот на народа и на неговото образование. С ненакърнено и непокварено чувство за изключителното и великото, изпълнен с ученолюбие и решителност, младият Екерман уверено навлиза в гьотевия голям свят.

Всеки разговор се приема като чисто злато, всяко театрално посещение е разтърсващо преживяване, всяка книга от ръката на Гьоте се поглъща жадно. Екерман никога не е забравял почтителната скромност, но също така и несигурността и стеснителността на "излезлия от низините". Мнозина Гьотеви приятели не виждат у стеснителния и сдържан мъж нещо повече от посредствен писар, без да подозират значителната роля, която той играе в живота на великия поет. Общуването на Гьоте и Екерман се превръща в плодотворно, подтикващо сътрудничество и приятелство. Писателят признава, че Екерман главно е причина да продължи "Фауст".

"Разговорите" излизат през 1836 г. у Брокхаус в Лайпциг. След двутомното издание излиза и трета част, в която Екерман привлича сътрудничеството на Фридрих Якоб Cope, свободомислещ богослов и естествоизпитател. Сега всички са убедени, че едва ли друг съвременник на Гьоте е бил в състояние да ни даде такъв всеобхватен, жив и в главните си черти напълно верен портрет на великия поет.