"В отговор на излишната глюкоза в кръвта тялото секретира дори още повече инсулин, за да преодолее резистентността. Така набутва още повече глюкоза в преливащите клетки, за да държи нивата в кръвта нормални. Това върши работа, но ефектът е само временен, защото не е решен проблемът с излишната захар; просто излишъкът е преместен от кръвта в клетките, което още повече влошава инсулиновата резистентност. В някакъв момент, дори и с допълнителен инсулин, тялото не може да набута повече глюкоза в клетките. Мислете за това като за пълненето на куфар. Отначало всички дрехи влизат в празния куфар без никакъв проблем. Веднъж щом куфарът се напълни обаче, става трудно да се натъпчат вътре последните две тениски. Стигате до момент, в който не можете да затворите куфара. Струва ви се, че куфарът сякаш се опитва да се противопостави на дрехите. Тов е подобно на феномена на преливането, който наблюдаваме в клетките си.
Веднъж щом куфарът се напълни, можете просто да използвате повече сила, за да набутате вътре онези последни тениски. Стратегията ще сработи само временно, защото не сте решили основния проблем с преливащия куфар. Докато набутвате насила още тениски в куфара, проблемът - да го наречем багажна резистентност - само се влошава. По-доброто решение е да премахнете някои дрехи от куфара. Какво се случва с тялото, ако не премахнем излишната глюкоза? Първо, тялото продължава да увеличава количеството инсулин, който произвежда, за да се опита да набута още глюкоза в клетките. Но това само създава още по-голяма инсулинова резистентност и се превръща в омагьосан кръг. Когато нивата на инсулина вече не могат да насмогват срещу нарастващата резистентност, кръвната захар рязко се вдига. В този момент е вероятно лекарят ви да ви диагностицира с диабет тип 2.
Вашият лекар може да предпише лекарство от рода на инжекции инсулин или пък медикамент, наречен метформин, за да намали кръвната захар, но тези лекарства не спасяват тялото от излишната глюкоза. Вместо това просто продължават да извличат захарта от кръвта и да я натикват обратно в тялото. Тогава тя бива пренасяна до други органи, като например бъбреците, нервите, очите и сърцето, където в крайна сметка може да създаде други проблеми. Но проблемът причинител, разбира се, си остава непроменен. Спомняте ли си купата, преливаща от захар? Тя все още прелива. Инсулинът просто е преместил захарта от кръвта, където можете да я отчетете, в тялото, където не можете. Така че още следващия път, в който се нахраните, захарта отново се излива в кръвта и вие си инжектирате инсулин, за да я натъпчете в тялото си. Дали ще си го представите като препълнен куфар или преливаща купа, това си е все същият феномен.
Колкото повече глюкоза карате тялото си да приеме, от толкова повече инсулин се нуждае то, за да преодолее резистентността си към нея. Но инсулинът само създава още повече резистентност, тъй като клетките стават все по-препълнени. Веднъж щом надвишите това, което тялото ви може да произведе по естествен начин, оттам нататък щафетата поемат лекарствата. Отначало ви е нужно само едно лекарство, но после стават две или три, и дозите растат. Нещата обаче стоят така: ако вземате все повече лекарства, за да държите кръвната си захар на едно и също ниво, диабетът ви всъщност се задълбочава.
Конвенционални лечения на диабета: как да утежним проблемите
Инсулинът подобри стойностите на кръвната захар, но диабетът се влоши. Лекарствата само скриха кръвната захар, като я набутаха в и бездруго препълнените клетки. Диабетът изглежда облекчен, но всъщност се е влошил. Лекарите могат да се поздравят с илюзията за добре свършена работа, даже и пациентите да стават по-болни. Никакво количество лекарства не предотвратява инфарктите, конгестивната сърдечна недостатъчност, инсултите, бъбречната недостатъчност, ампутациите и ослепяването, които настъпват с влошаването на диабета. "Е, така е - казва лекарят. – Това е хронично, прогресиращо заболяване."
Ето една аналогия. Представете си, че ако криете боклука под леглото си, вместо да го изхвърляте, това ви позволява да се преструвате, че къщата ви е чиста. Когато под леглото не остане повече място, можете да изхвърляте боклука в килера. Всъщност можете да го скриете навсякъде, където не го виждате: в мазето, на тавана, дори в банята. Но ако продължите да криете боклука си, в крайна сметка той ще започне да мирише наистина ужасно, защото започва да се разлага. Вместо да го криете, трябва да го изхвърляте."
Из книгата
Рейтинг: 7.50 / 4 гласа
