"Събота, 7 юли 2018 г., 5:53 ч.
Полицейският шеф
Телефонно обаждане преди шест сутринта в събота никога не вещае нещо добро, макар да не е чудо невидяно през празничен уикенд. Ед Кейпнаш, началникът на полицията в Нантъкет, не е в състояние да преброи колко пъти са му се отваряли ядове около Четвърти юли. Най-честият инцидент е откъснат пръст от фойерверки. Понякога е нещо по-сериозно. Една година плувец се удави във въртоп; друг път един юнак гаврътна десет шота "Патрон Аниехо", направи задно салто от покрива на сградата на компанията "Олсърв" и срещна водата под такъв ъгъл, че вратът му се прекърши. Винаги се събират пияни и нарушители на обществения ред горе-долу колкото да напълнят панорамен автобус, и стават десетки юмручни боеве, но малко от тях са толкова сериозни, че да изискват намесата на полицията.
Когато идва обаждането, Андреа и децата още спят дълбоко. Клои и Фин са на шестнайсет - възраст, която се размина леко със собствените му потомци, сега си дава сметка за това. Клои и Фин - които са всъщност деца на братовчедката на Андреа Тес и съпруга ѝ Грег, загинали при инцидент с яхта преди девет години, се оказват по-трудни. Фин има гадже на име Лола Бъд и младежката им любов създава пълен хаос в домакинството. Клои, близначката на Фин, се е хванала на работа за през лятото при Шивон Криспин в "Айлънд Феър", най-натоварената кетърингова компания в Нантъкет.
Шефът и Андреа са си поделили стриктно наполовина тревогите по близнаците. Андреа се кахъри Лола Бъд да не забременее от Флин (макар че Шефът с голямо неудобство връчи на Флин гигантска кутия с кондоми, придружена със строга директива: Да ги използваш. Всеки път, ей!). Шефът се притеснява Клои да не залитне към дрога и алкохол. Виждал е не веднъж и дваж как индустрията с храна и питиета въвежда в изкушение неподозиращи служители. На остров Нантъкет има над сто лиценза за алкохол; други сходни по размери градове в Масачузетс притежават средно по дванайсет. Като летен курорт островът се слави с култура на празненства, фриволност и разпуснатост. Задача на Шефа е да изнася ежегодната лекция за опасностите от алкохола и наркотиците в седмицата преди абитуриентския бал; тази година Флин и Клои присъстваха на нея, а после нито един от двамата не искаше да срещне погледа му.
Често има чувството, че е твърде стар за отговорността да отглежда тийнейджъри. А да ги впечатлява, определено не му е по силите.
Шефът приема обаждането от задната веранда, която гледа на запад към защитената зона на мочурищата; тук може да води разговорите си, без да го чува никой освен косовете и полските мишки. От къщата се разкриват чудесни гледки към залеза, но уви, не към морето.
Обаждането е от сержант Диксън, един от най-добрите в участъка.
– Ед – заговаря той. – Имаме си удавник.
Шефът затваря очи. Тъкмо Диксън му съобщи за смъртта на Тес и Грег. На сержант Диксън не му е проблем да поднася трагични новини, всъщност май му доставя наслада дори.
– Разправяй – казва Шефът.
– Бяла жена на име Мерит Монако. Двайсет и девет годишна от Ню Йорк, дошла в Нантъкет за сватба. Открита по лице във водата недалеч от брега срещу Мономой Роуд 333, където ще е сватбата. Причината за смъртта по всяка вероятност е удавяне. Съобщи го Роджър Пелтън. Нали го знаеш Роджър, онзи, дето организира скъпарски сватби?
– Знам го – отвръща Шефът. И той членува в Ротарианския клуб като Роджър Пелтън.
– Роджър ми каза, че му било навик да оглежда мястото за сватбата още рано сутринта – продължава Диксън. – Като отишъл там, чул пищене. Оказало се, че младоженката току-що била измъкнала трупа от водата. Роджър опитал изкуствено дишане и сърдечен масаж, но момичето било мъртво. Според него от няколко часа, така казва.
– Това ще го установи съдебният лекар – заявява Шефът. – Мономой Роуд 333, така ли?
– Имение е – пояснява Диксън. – Основна къща, две бунгала за гости и постройка край басейна. Казва се "Съмърланд".
"Съмърланд". Шефът е виждал табелата, макар никога да не е бил в къщата. Този участък от Мономой Роуд е в района с космически цени на имотите. Живеещите там по принцип нямат проблеми, които да изискват намесата на полицията. Къщите разполагат с усъвършенствани охранителни системи, а обитателите им се грижат всичко нередно да е дискретно прикрито.
– Някой друг уведомен ли е? – пита Шефът. – Щатската полиция? Съдебният лекар?
– Да – потвърждава Диксън. – Гъркът в момента е на път към адреса. За наше щастие снощи е останал тук, на острова. Само че и Каш, и Елсънхърст са в отпуск до понеделник, а аз карам вече втора смяна, та не знам кого друг може да повикаш. Другите момчета са новаци още...
– За това ще му мисля след минута – прекъсва го Шефът. – Момичето има ли семейство, което да уведомим?
– Нямам представа – отговаря Диксън. – Булката беше много разстроена и поръчах на парамедиците да я откарат в болницата. Имаше остра нужда от ксанакс. Не можеше да диша, камо ли да говори.
– Вестникът ще трябва да си мълчи за случая, докато не уведомим близките – казва Шефът. Поне една добра новина; последното, от което Шефът има нужда, е Джордан Рандолф от "Нантъкет Стандард" да души там и да му се пречка в краката. Шефът не може да повярва, че е пропуснал обаждането до 911 на скенера. През годините си е създал безпогрешен филтър по отношение на скенера; знае дори насън кое изисква вниманието му и кое може да пропусне. Но ето че сега има труп на главата си.
По закон трябва да допуснат насилствена смърт, макар че тук, на Нантъкет, престъпленията с насилие са рядкост. Шефът работи на острова вече близо трийсет години и през всичкото това време е видял само три убийства. По едно на десетилетие.
Съобщил го бе Роджър Пелтън. Шефът е чул неотдавна да се споменава името на Роджър. При това съвсем неотдавна, тия дни. А и имението на Мономой Роуд му говори нещо. Но защо ли?
Чува леко почукване по прозореца и през стъклото вижда Андреа по къса нощница да държи чаша кафе. Зад нея Клои се движи из кухнята, вече облечена в униформата на кетъринговата фирма – бяла риза и черни панталони.
Клои вече е будна?, чуди се Шефът. В шест сутринта в събота? Или се е прибрала толкова късно снощи, че е заспала с дрехите?
Да, мисли си. Предишната вечер беше на работа – на репетиция за прием. И тогава му щраква: Клои беше казала на Шефа, че репетицията и сватбата ще са в имението на Мономой Роуд и че организатор на събитието е Роджър. Става дума за същата сватба. Шефът поклаща глава, макар да знае по-добре от всеки друг, че това е малък остров.
– Жената, която сте открили, дали е била отседнала в имението, където днес ще се проведе сватбата? – пита Шефът.
– Да – отвръща Диксън. – Тя е била главната шаферка. Не ми се вярва изобщо да има сватба.
Андреа, вероятно разгадала изражението на Шефа, излиза на верандата, подава на Ед кафето и се прибира вътре. Клои е изчезнала вече. Сигурно е отишла горе да вземе душ преди ангажимента, който сега ще бъде отменен. Такива новини се разнасят бързо; Шефът предполага, че Шивон Криспин ще се обади всеки момент.
Какво още бе споменала Клои за тази сватба? Едно от семействата било британско, майката беше някаква знаменитост... актриса? Театрална актриса? Драматург? Нещо такова.
Шефът отпива първата глътка от кафето си.
– Още си на мястото, нали, Диксън? Говори ли с друг освен с булката и с Роджър?"
Из книгата