Бягство от библиотеката на господин Лимончело

Кайл Кийли не може да се отърве нито от страстта си към пакостите, нито от наказанията за тях. Но сега го очаква предизвикателство от съвсем друго ниво. Най-известният създател на игри в света - Луиджи Лимончело - е проектирал новата градска библиотека. И нейното откриване ще бъде ознаменувано с допускането на само няколко деца с много специални покани. Защото това не е библиотека като никоя друга, о, не!

Кайл трябва да бъде един от тези щастливци! И ще направи всичко, наистина всичко, за да получи тази възможност! Това, което той и останалите не знаят, е, че да се влезе в библиотеката, е трудно - но излизането си е направо невъзможно!

Защото господин Лимончело е създал истинска крепост, изпълнена с литературни загадки и пъзели! И децата, както и читателите на тази книга, трябва да ги решат заедно, за да успеят да избягат...

"Достоен наследник на Уили Уонка!"
Booklist, Starred Review

"Днес Кайл Кийли се оказа наказан за една седмица. Ето как стана това. Първо мина напряко през любимия розов храст на майка си. Да, бодлите бодат но след като пребори трънака и стъпка няколко петунии, спечели пет секунди преднина пред най-големия си брат, Майк. И Кайл, и батко му знаеха точно къде да намерят това, което им трябваше, за да спечелят играта - в къщата! Кайл вече беше намерил шишарката, с която завърши Външния рунд. И беше сигурен, че Майк беше събрал нужното му жълто цвете. Така де, беше юни. Навсякъде имаше глухарчета.
– Кайл, откажи се! - извика Майк, докато двамата търчаха по алеята. – Нямаш шанс.
Майк профуча покрай него, с което си върна предимството, и се насочи към входната врата. Разбира се, че така ще направи.

Седемнайсетгодишният Майк Кийли беше спортист, звездата на гимназията. Футбол, баскетбол, бейзбол. Играеше ли се с топка, Майк го можеше. Кайл, който беше на дванайсет, не беше никаква звезда. Другият му брат, Къртис, който беше на петнайсет, още беше приклещен в двора на съседите и се оправяше с кучето им. Къртис беше най-умният от тримата. Но за Външния рунд беше изтеглил винаги неприятната карта Играчката на кучето на съседите. Всяка кучешка карта беше все едно си изтеглил Пропусни един ход. А колкото до това защо тримата братя Кийли тичаха като побъркани из квартала си в неделния следобед и събираха всякакви шантави работи - е, майка им беше виновна. Тъкмо тя бе предложила: Момчета, щом ви е скучно, играйте на някоя настолна игра!.

Кайл бе слязъл в мазето и бе изровил една от любимите си - Вътрешно-външен лов на съкровища на господин Лимончело. Тя беше голям успех за господин Лимончело, майстора на игри. Кайл и братята му толкова я бяха играли като малки, че госпожа Кийли беше писала на компанията на Лимончело, за да поиска нов пакет карти със задачи. Новите карти описваха най-различни причудливи работи, които трябваше да откриеш, например потурите на някой възрастен, една мръсна чиния и гнила обелка от банан. (В края на играта загубилите трябваше да върнат всичко на място точно както е било намерено. Беше си официално правило, отпечатано отвътре на капака на кутията, и заради това беше още по-важно да спечелиш играта!)

Докато Къртис беше сам в съседния двор, където убеждаваше добермана Блясъчко да се раздели с любимата си играчка, Кайл и Майк търсеха едни и същи неща, тъй като за последния рунд всички играчи получиха еднаква карта гатанка. Гатанката този ден се оказа особено лесна, макар че Кайл за пръв път виждаше тази карта. Намерете две монети от 1982-ра, които общо правят трийсет цента, без едната от тях да е петаче.

Лесна работа. Отговорът беше монета от 25 цента и петаче, защото според загадката само една от тях не трябва да е петаче. Така че, за да спечели, Кайл трябваше да намери монета от 25 цента - четвъртаче - и петаче, като и двете да са от 1982 г. Пак лесно. Баща им държеше в работилницата си в мазето един грамаден буркан от ябълков сайдер, пълен с монети. Затова Кайл и Майк бързаха натам. Майк се втурна през вратата. Кайл се ухили. Обичаше да играе с батковците си. Тъй като беше най-малък, това беше единствената му възможност да ги бие честно и почтено. Настолните игри изравняваха силите. Трябваха ти добре хвърлени зарове, късмет с изтеглената карта и малко ум, но ако щастието ти се усмихне и положиш всички усилия, винаги можеше да спечелиш.
Особено днес, тъй като Майк беше пропилял преднината си, избирайки стандартния маршрут към мазето. Щеше да мине през входната врата, да претърчи до другия край на къщата, да се спусне по стълбите и да изтича до работилницата.

Кайл пък щеше да мине напряко. Прескочи едни храстчета и отвори с ритник прозореца на мазето, който беше току до земята. Чу как нещо изпука, когато гуменката му уцели стъклото, но не можеше да се притеснява за това. Трябваше да победи батко си. Пропълзя през тесния отвор, спусна се на земята и се добра до работния тезгях, където откри буркана, изсипа монетите и загреба в морето от пенита, петачета, десетачета и четвъртачета. Бам! Кайл бързо откри пет цента от 82^-ра. Прибра ги в джоба на ризата си и се разтърси за четвъртачета, при което запрати пенита, петачета и десетачета на пода. 2010. 2002. 1986.

– Хайде де, хайде де - шепнеше.
Вратата се отвори рязко.
– Ти как...? - Майк с изненада откри, че Кайл го беше изпреварил до буркана.
Майк падна на колене и затърси монети за себе си, но точно тогава Кайл извика Ето я! и извади от купчината едно четвъртаче от 1982-ра.
– А петте? - попита Майк.
Кайл ги извади от джоба си.
– През прозореца ли мина? - попита глас отвън.
Беше Къртис, клекнал в лехата горе.
– Да - каза Кайл.
– Аз щях да го направя. Най-прекият път между две точки е права линия.
– Не мога да повярвам, че спечели! - простена Майк, който не беше свикнал да губи каквото и да било.
– Повярвай, братче - каза Кайл, изправи се и направи няколко наперени крачки. – Защото сега вие, изгубилите, трябва да върнете всичките боклуци.
– Няма да връщам това на Блясъчко! – каза Къртис. Държеше едно много слузесто и заплетено въже.
– А, ще го върнеш - каза Кайл. – Защото загуби. Да, помислил си си за прозореца, обаче...
– А, Кайл? - промърмори Къртис. – По-добре замълчи...
– Какво? Хайде де, Къртис, не се вкисвай сега. Само защото аз минах по прекия път и изритах стъклото, и...
– Кайл, ти ли беше?
Ново лице се появи на прозореца.
Това на баща им.
– Хи-хи-хи - засмя се Майк зад Кайл.
– Ти ли счупи стъклото? - баща им звучеше раздразнен. – Познай сега кой ще плати за новия прозорец.
Ето защо джобните на Кайл Кийли бяха намалени с петдесет цента до края на годината.
А той бе наказан за една седмица."
Из книгата