Емоциите ми вземат своя връх - отново съм си вкъщи. Поезия

Десислава Динчева е родена в гр. София на 16.07.2000 г. Основното си образование завършва в 125 СУ "Боян Пенев", а понастоящем е ученичка в 12. клас в 164 ГПИЕ "Мигел де Сервантес". През 2012 г. печели трето място в Националния конкурс "Ние сме във времето и времето е в нас. То нас обръща и ние него". В 8. клас става трета в България на Националната олимпиада по испански език. В продължение на две години в Гимназията е била главен редактор на "Малък училищен вестник". Владее четири чужди езика. Участва активно в литературни конкурси и езикови олимпиади. Част е от основния състав на Танцов ансамбъл "Средец" и взема участие в много концерти във и извън страната.

"Ще ви представя една малка книжка, пълна с много пеперуди и обич, в която едно 18-годишно момиче възкликва: "Емоциите ми вземат своя връх и отново съм си вкъщи". Когато си на толкова крехка възраст, а си надарен или наказан с изключителна емоционалност, често заставаш "на ръба на сърцето" или се влачиш "по повърхността на емоционалните отломки" , търсиш заслон, врата за намерения по пътя ключ, уютното вкъщи. Но тези стихове няма да ви съборят в пропастта на екзистенциалната драма, толкова характерна за подрастващите, а ще ви изненадат с мъдро порастване, с намерени емоционални посоки, които извеждат от бездната на нищото.

Героинята на тази поезия тича из живота и макар често да пада "в капана на дните му", намира сродна душа и споделя пъстро, смело, откровено. Светът ѝ е пълен с "пеперудени мечти", но тя вече знае, че в "житейския кръговрат спирка няма" и "бурните вълни на ежедневието ни блъскат в айсберг", затова води своята борба зад борда да не изпадне "нашето си". Тя пулсира с морските приливи и отливи и се слива с танца, защото е разбрала, че "без танц на краката е леко, / но на душата теглилото лежи".

Дебютната стихосбирка на Десислава Динчева е победа над мъглата в живота, в нея дори залезите носят в себе си единствено изгреви и едно чудо призовава другите чудеса в живота си: "сбъдвай ни.../ днес,/ утре,/ винаги..." Словото е не илюстрирано, а дописано елегантно от рисунките на Диана Шентова, която е ненатрапчив съавтор и съмишленик в споделянето. Докоснете се до тези откровения и отново ще сте си вкъщи, а вятърът и навън, и у вас ще замре."
Радостина Койчева

Ферибот

В безвремието на морето
и в безкрая на синевата
крясъкът на вълните
предизвиква
лек гъдел на свобода.
Някъде там, из вечната стихия,
където всичко започва,
достига своя връх
и приключва,
залезът носи в себе си
единствено изгреви.
Десислава Динчева

Ферибот
Някога
Мъгла
Не беше
Есен
Откровение
До братчето
Огън
Пътища
Обичамразя
Виолетова сянка
Доказателство
Откритие
Яд
Цялост
Товар
Тъ(р)жище
Пропаст
Звезда
Стихията море
Дом
Картина
Търся те
Сродна душа
Мама
Ключ
Победа
Операция
Стихии
Познание
Пеперудени мечти