"Покаянието е такова чудо, което превръща човека от враг в приятел Божий, от отхвърлено създание - във възлюбено чедо, от наемник - в син. Каещите се излизат от морето на своите беззакония, за да се потопят в блажените бездни на Божията прошка. При покаянието те се възраждат, обновяват, свличат дрипите на греха и се обличат пак в светлата дреха на кръщението. С тях става чудото на духовното възкресяване, изразено с такава сила в думите на любвеобилния баща при връщането на Блудния син в бащиния дом: Тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери (Лука 15:24)."Архимандрит Серафим (Алексиев) е добре познат на православните читатели в България. Роден в Горно Броди (Република Северна Македония) през 1912 г. в бедно благочестиво семейство, той завършва Софийската Духовна семинария, постъпва в Богословския факултет, а после като стипендиант продължава образованието си в Швейцария. През 1940 г. приема монашество. Решаваща роля в живота му има неговото запознанство със светител Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец, в лицето на когото той намира незаменим наставник във вярата и духовния живот.
Из книгата
В житейския и творческия път на архимандрит Серафим се откроява при периода. Първият (1960 г.), когато той, въпреки трудните условия, развива неуморна просветно-пастирска дейност, изнася вдъхновени проповеди и беседи, пише брошури, книги и стихотворения на духовно-нравствени теми. От това време са катехизисът Нашата вяра, сборниците с беседи Нашата надежда и Нашата любов - едни от най-търсените негови книги. През втория период (1960 - 1969) архим. Серафим - вече доцент по догматическо богословие към Софийската Духовна академия, публикува редица студии, плод на обстоен богословски труд - Състоянието на човека до и след грехопадението от православно, римокатолическо и протестантско гледище, Изкуплението като дело на Божията любов и Божията правда, Два крайни възгледа в западните вероизповедания относно Пресвета Богородица и други. Третия период започва от 1969 г., когато той е принуден да напусне Духовната академия поради принципно несъгласие с приетата тогава календарна реформа и с проикуменическата политика, в която е въвлечена Българската патриаршия. През този период архим. Серафим пише нова поредица книги с богословско и духовно-нравствено съдържание, между които Нашата молитва, Живот след живота, Молитвата на св. Ефрем Сирин и други, както и последната си книга завет Православие и икуменизъм - задълбочена критика на икуменическата всеерес.
Архимандрит Серафим се представи в Господа на 13 / 26 януари 1993 г. Той ни остави като многоценно наследство своите книги и своя пример на ревностен и самоотвержен монашески и пастирски живот, изцяло посветен на служение на светата Православна Църква.