Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
"Когато прочетох стиховете на Юксел, се изненадах от тази дълбока чувствителност, която сякаш разпръсква зов за любов, вик за споделяне, тиха молитва за красота! Сега живеем във време без усещане за романтика, време с единствена мисъл за оцеляване, грозно време. И само тези, които имат сили и озарение да отправят към нас предизвикателство с надежда за обич, ще се превърнат в онези ангели, които да опазят и малкото вяра, тлееща в душите ни. Това е истината на Юксел, търсенето на онова усещане за полет, което осмисля живота ни, онова усещане за любов, което ни извисява до Бог, тази сила на духа, която ни прави ... |
|
|
"Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи - музика, лъчи. Не искат и не обещават те..." Пейо Яворов В сборникът "Българска любовна лирика" ще намерите 40 стихотворения от едни от най-бележитите български автори: Пейо Яворов Димчо Дебелянов Емануил Попдимитров Теодор Траянов Димитър Подвързачов Димитър Бояджиев Христо Фотев ... |
|
|
Обожавам те в Октомври Обожавам те наесен и във всичките сезони... Под стрехи без птича песен сред тайфуни и мусони... Обожавам те в октомври, сред подпалени стърнища, между тиквени фенери, между паякови нишки... Обожавам под чадъра да събирам твойте думи, през слушалка в някой ъгъл сред пищенето на гуми... И над локви безобразни, и разплискани и кални, обладана от съблазни, да ми липсваш безпощадно... Обожавам те наесен и във всичките сезони... Ти в небето ме понесе над природните закони... И в нарастващите нощи, и сред утринни мъгли, листопад и колко още през Октомври предстои... Магдалена Филипова Магдалена ... |
|
|
Стихотворенията в тази книга са среща на познатите реалии - среща, която завършва неочаквано. Славка Василева е родена през 1961 г. От дете поезията е неин пристан, но съдбата я тласка в различна посока. Вдъхновява другите, за да обичат нашия език и литературата. В София 10 години работи като библиотекар и 30 години като учител по български език и литература. Завършила е гимназия в Пловдив, Държавния библиотекарски институт, а след това българска филология и журналистика в Софийския Университет Климент Охридски. Носител е на почетното звание Неофит Рилски на МОН през 2019 г. Опитала е перото си и като репортер във ... |
|
|
Сто стиха подредени в различни раздели. Приказни истории, вицове, любов, зодии, от тук оттам са все теми които са вдъхновили авторката. ... |
|
|
В стихосбирката си Някой ден... Дария Манева продължава да разглежда проникновени, дълбоко философски проблеми: дали някой ден човекът ще отвори прозореца на душата си и ще открие себе си; може би светът някой ден ще излезе от порочния кръг на безвремието; навярно любовта някой ден ще се завърне, за да превърне съществуването в живеене... Отговорът на тези и други екзистенциални въпроси би могъл да се открие в съкровените стихове."Това, което исках да разкажа, потъна със залеза в морето; луната в мрака бясно ще разлее тъгата своя бяла във небето. Пепелта все още ще е топла след чезнещи във нищото нозе, ще се ... |
