Евангелие от евнух. Избрани стихотворения

“Евангелие от евнух” е голямо предизвикателство: антологията на Николай Атанасов цялостно и последователно пренаписва националната лирическа традиция в гей код, като поставя на радикално изпитание и религията, и актуалната политика, и традиционните човешки роли. Корицата припомня рецензия на проф. Милена Кирова, според която Атанасов извежда присъствието на гей поезията в българската литература до степен, отвъд която вече не можем да се преструваме, че “такова нещо” не съществува… Тук ще добавя само изключителното разнообразие на стихотворни техники и похвати, каквото рядко се среща в българска стихосбирка. Още повече, че образността в поетиката на Атанасов е скулптирана колкото с гняв, толкова и с отчаяна прецизност. Предизвиканият от него разговор за погрешен български превод на Матей 19:12 предстои.

КНИГАТА "ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЕВНУХ" НА НИКОЛАЙ АТАНАСОВ ЗАВЪРШВА ПЪРВАТА МНОГОИЗМЕРНА ГЕЙ ИДЕНТИЧНОСТ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА ТРАДИЦИЯ Моника Писанкънева Излезе от печат един от най-значимите литературни проекти на България в този нов век. Книгата с избрана и нова поезия на Николай Атанасов, озаглавена "Евангелие от евнух", окончателно завършва профила на първата многоизмерна гей идентичност в литературната ни традиция. Този творчески жест, макар и закъснял значително, поставя най-красноречивия идеологически контрапункт на Българската политическа изолация от западното движение за правата на сексуалните малцинства. Паметта за нашите закони против публичната видимост на хомосексуалността е още прясна - те бяха отменени твърде късно, през 2003г. - цели 14 години след падането на тоталитарния режим. Последствията от този режим за българската ЛГБТ общност са добре познати - масовата представа за гей мъжете продължава да бъде диктувана от деградиращ език и стереотипи, които свеждат сложни житейски съдби до автоматично уравнение със сексуално насилие над малолетните. Гръцката дума "педераст" продължава да принуждава своите жертви да се крият в убежищата на двойнствени, неавтентични животи, перманентно мачкани от физическо насилие, публично унижение и загуба на материални средства. Все още интеграцията на сексуалните малцинства в източните общества е почти немислима, защото жилищата на еднополовите двойки продължават да са по-застрашени от нападения в сравнение с жилищата на традиционните семейства. Все още е трудно за бездетните хомосексуални граждани да се изкачват в социалната йерархия до позиции на власт и на финансова сигурност, защото българското общество възприема естествената им сексуална ориентация погрешно като недостоен морален избор, който не заслужава поддръжка. Няма нито един балкански баща, който предпочита хомосексуален син пред традиционното хетеросексуално продължение на родовата му линия. Никой зад Желязната завеса нямаше достъп до научна литература за естественото природно влечение към собствения пол преди появата на интернет. А то вече е добре документирано в западните общества - не само относно епизодичните прото-появи на хомосексуалната идентичност в историята, но и относно разпространението на феномена в животинското царство, където над 1500 вида не наказват съжителите си за непродуктивна любов. Всички религиозни доктрини по света са разпространявали векове наред лъжата, че сексът между мъже е престъпление против природата, което трябва да се предотвратява с юридическа и дори с полицейска намеса. Едва след появата на световната информационна мрежа стана възможно да се разпространи навсякъде истината, че дори Исус от Назарет - според Евангелието от Матей - е защитавал хомосексуалните си съвременници, които тогава са носели името "евнух". Но българското общество не знае за тази защита, понеже всички евнуси са изтрити от нашите библии с погрешен превод. Англоезичният свят вече притежава най-мощния щит за гей мъже в човешката история - уебсайт на библейския изследовател Марк Брустман с теза, която доказва, че Евангелието от Матей обяснява хомосексуалната ориентация с необичайно вътреутробно развитие. Можете да намерите линк към тази теза в коментарите до профилната снимка на Николай Атанасов във Фейсбук. А още други революционни статии и преводи можете да намерите в профила на Николай Атанасов от уебсайта Литернет. "Евангелие от евнух" регистрира един богат културен живот, за да стигне до корените на проблема с неговото принизяване и разрушаване от неконтролируеми обществени процеси. Книгата започва с поетически проникновен колаж от вестникарски клишета, за да пресъздаде отровната пост-тоталитарна медийна среда, в която българското гей малцинство беше захвърлено след 45 години на безцеремонна цензура. Включени са текстове за ключови политически фигури, които са използвали властовите си платформи, за да нанесат масова вреда на сексуалните ни малцинства с евтин популизъм. Всички портрети на българската институционална неподготвеност пред проблема с насилието и с дискриминацията на работното място са събрани в тази книга, за да бъдат отправни точки в търсенето на корените на патриархалната изолация. По-нататък авторът преминава през лирически изследвания на семейната психодинамика, която травмира и ограничава гей децата, за да намери накрая разрешение на обществения конфликт чрез изкупление с Евангелието от Матей, което предлага единствената убедителна защита на хомосексуалните мъже в цялата история на организираните религии. В това се крие и ядрената мощ на този поетически проект - той документира идеологическото прераждане на всички български гей граждани, след като Николай Атанасов внася революционни библейски изследвания от англоезичния свят в началото на новия век. Авторът успешно изиграва ролята на български Исус Христос като възкресява сексуалните ни малцинства след многовековното им заличаване от българските библии с погрешен превод. Николай Атанасов е добре познат в Софийската академична среда след две десетилетия на писателска активност. Многобройните му публикации в печатните медии са забелязани от най-авторитетните литератори на България. Проф. Милена Кирова нарече книгата му "Органични форми" "първата силна проява на българската гей поезия". Миглена Николчина определи същата книга като неочаквано завръщане на феминистката школа на Хелен Сиксу и сравни цялостния му поетически проект с историческия принос на Елисавета Багряна. Амелия Личева го характеризира като един от най-разпознаваемите гласове от новия век. А Силвия Чолева обяви "Органични форми" за поетическата книга на 2007г. Пегасът-еднорог от корицата е алюзия към възстановения профил на древният хомосексуален мъж - т.нар. евнух, заличен от българските библии, който по стечение на исторически обстоятелства се оказа роден, за да се роди отново като символ-евнорог в контекста на българското му юридическо и полицейско преследване векове наред. Той е алюзия още и към най-престижната ни дебютна награда за поезия - Бронзовия пегас, който бе присъден на Николай Атанасов през 2000г. от жури в състав Валентина Радинска, Никола Инджов и Георги Господинов. В заключение може да се подчертае, че този гей автор е създал свой виртуален отпечатък от революционна литература, който всеки българин трябва да потърси в интернет и изчете преди края на живота си.