"Алеко Константинов е писателят, който е призван от историята да покаже и осмисли типа личност, продукт на социално-икономическата и политическа система, установила се в българския свят по същия начин и същата необходимост, както това е станало и в Европа. И сега нашият свят се сравнява и съизмерва с европейския. А по отношение на типа личност, новата йерархия на ценностите, общественото устройство, политическите нрави и другите атрибути на системата българите са постигнали жадуването изравняване. Но до какво е довело то? Ето големият въпрос, на който обществото чрез литературата трябва да си отговори." Панко ... |
|
Величието на Ботев е толкова голямо, че ще е справедливо да признаем, че като него няма друг с такова значение в българската поезия и публицистика. Той изрази цялата пълнота на една епоха, нейния дух и същност, чувствата и мислите ѝ толкова ясно и чисто, с такива думи, че те не могат да бъдат повторени или дори наподобени. Затова и не е разбран в цялото му значение и смисъл. Книгата е част от поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
Тази книга не е история на литературата. Тя е философия на литературната история, т.е. осмисляне на идеите, които литературата изразява. Тя е опит да се открият движещите сили на литературната история и нейните връзки с обществото, която я поражда и чийто глас е тя. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... Тази книга е посветена на идеите на Георги С. Раковски, а не толкова на неговите практически дела. Тя не е биография на живота му, а на идейните му разбирания, идеологията и естетиката, на начина на мислене и осмисляне на живота и политическата революция. Г.С.Раковски наистина е мислител от най-висок ранг, философ и писател с проникновения. Той пръв у нас формулира идеите на новото време и прозря необходимостта от друг начин на мислене, от друга организация на обществото и от цели, чието постигане ще изведе България на ... |
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев" не е монография, а размишления върху написаното от Тончо Жечев. Тук са представени не толкова изследвания, колкото вариации върху теми и сюжети от големия мислител. Тончо Жечев все още не е прочетен внимателно и цялостно и поради това значението му е недооценено, а приносът му не е показан в цялата му големина и стойност. Тази книга се стреми да постигне една изключително амбициозна цел - да покаже как големия ни мислител продължава да живее и влияе върху днешното ... |
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... Цветан Стоянов (1930 - 1971) е един от най-големите български мислители от втората половина на ХХ в. Завършил е право, но още в ранна възраст публикува литературоведски и публицистични статии. Изследователските му интереси са насочени както към българската, така и към руската, английската и американската литература. Цветан Стоянов има огромни заслуги за популяризиране творчеството в блестящи преводи на Гьоте, Байрон, Емили Дикинсън, Шели Колридж, Б. Шоу, Стайнбек, Киплинг, Гамзатов, Суифт, Шекспир, Колдуел, ... |
|
Панко Анчев е литературовед, историк, философ, публицист. Роден е през 1946 г. във Варна. Почетен доктор на Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Автор на 30 книги, между които "Философия на литературната история", "Малкият народ", "Разумът в българската история", "Друг начин на мислене", "Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски", "Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов", "Българският свят", "Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев", "Българският ум. Непрочетеният Г. С. Раковски", "В зоната на ... |
|
В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето. Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те ... |