Бестселър от душевния писател на Изтока и неговата първа книга в България!
"Понякога ми се струва, че съм те измислила."
"Ако ти знаеше..." е историята на едно рижо момиче, което бяга от миналото, история за любовта, която лекува, удивлява и отново те връща към живота.
Една млада жена пристига в Овалния град напълно изгубена, измъчена от обстоятелствата, болна и най-вече - с натежало сърце. Тя идва, за да забрави миналото, да избяга от родния си град и от един мъж... а може би и за да умре. Но открива нови приятели, помирява се с миналото и... среща един мъж.
Един мъж, макар и съвсем обикновен (а може би най-невероятният!), става катализатор за промяна в една житейска ситуация, насочва самия живот в съвсем друга посока. Това става по загадъчен, мистичен, невъзможен начин, но точно там е и обикновеното чудо на любовта. Просто един ден внезапно се появява някой, в чиито ръце можеш да заровиш лице и да забравиш всичко. А на сутринта да се събудиш с окриляващо чувство на доверие. На нова вяра.
"Ако ти знаеше..." е книга за необятната женска душа, за надеждата и избора... Защото може да намериш ново място, в което да живееш, може да се примириш с болестта и със самотата, може да се научиш да мълчиш или да говориш чужд език, да усвоиш рецептите на удивителни екзотични ястия, да се сприятелиш с морето и с едно бездомно куче; може да погребеш миналото или да се сдобриш с него... Но никой не може да ти отнеме мечтите и надеждата за любов.
"Тази книга свърши така внезапно, както и започна. За мен това беше неочаквано. И сега искам да ви кажа с няколко думи какво означаваше тя за мен и на какво ме научи. Животът подлага вярата на човека на изпитание. Ти живееш и мислиш, че имаш контрол над обстоятелствата, а после се случва нещо, с което не можеш да се справиш сам. Дори и с помощта на приятелите и близките си - не можеш да направиш нищо с болката, появила се в теб. Тя те довежда до отчаяние, струва ти се, че няма да има край и ти е мъчително страшно, иска ти се да затвориш очи и да не мислиш за нея. И най-важното - дори не знаеш доколко фатално е това - дали ще те убие, или ще те направи по-силен... В това е интригата на живота. Не знаеш какви карти са ти се паднали, но трябва да продължиш да играеш.
Най-важното в тази игра е настройката, с която ти, отърсил се от първоначалния шок, се връщаш в играта. Вълнуваш се, не си сигурен в нищо, чуждите карти винаги ти се струват по-хубави... Ако се заловиш да поправяш ситуацията и си в лошо разположение на духа, със сигурност ще загубиш. С други думи, всички обстоятелства са временни и не бива да позволяваш да те заблудят. Ако нещо има значение, това е настроението, в което си.
Сигурен съм, че всеки от нас преживява изпитания. И абсолютно на всеки се дава шанс да излезе на ново ниво, отваря му се нова възможност, нова врата. Какво има зад нея - не се знае. Но колкото и да е странно, изходът зависи от самия процес. От това как ще се подготвим вътрешно, докато стоим пред тази врата. От това как ще влезем през нея. Този процес е много важен за мен. Ето така се появи и тази книга за изпитанията на вярата. За Нея, за Него, за Града. И разбира се, за мен - така е при всяка книга, която ми се е наложило да изживея. Просто казвам онова, което смятам, че е трябвало да кажа. И нека всеки читател вземе от тази история нещо свое."
Елчин Сафарли