"Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна компания, на въображаем приятел, на пеленаче или старец. "Човек се отчайва, озъбен и малък, търпи и изтрайва без риза, без залък, затваря очи и изписва си вежди, ръмжи и мълчи и засажда надежди...". Да се чете веднъж, два, десет пъти. "Всички сенки имат двойно дъно...". В знак на приятелство или несъгласие, в разрез, всъщност, впрочем, вредом. "Лястовиците са нервни котви, напосоки хвърлени в небето...".
Поезията на Мария Донева е чудесен акомпанимент за всички дишащи и чакащи моменти в живота, но не защото музиката ѝ е монотонна или лесна, а защото е талантлива, почтена, човечна, храбро възторжена, триумфално уязвима ("живо ли е - ще кърви"); защото в нея тъгата е способна да издиша всичкия си мрак и да се превърне в радост ("една наивна топла топка перушина"), но дори да не го направи, любовта непременно идва. "Ти разбираш за какво говоря. Затова споделям само с тебе."
Нева Мичева
Затова и вие не тъжете
Проявете малко деликатност!
Лятото и без това разбира.
Сигурно не му е най-приятно
да повтаряте, че ще умира.
Със уши зелени, с остър слух
тъжните ви думи то дочува.
И настръхва мекият му пух.
И тревожни сънища сънува.
То си е приготвило за край
дрехите най-бели и искрящи.
И се чувства толкова замаяно,
че не иска никакво изпращане.
Иска до последния си ден
да е силно, младо и красиво.
И в сърцето си е убедено,
че по своя воля си отива.
Затова не говорете с жал,
че било за малко и за кратко.
То си има всичко - тънък шал,
чаша, неизписана тетрадка,
книга с пясък, прежалим багаж,
разлюлян хамак във чуждо село.
То се е целувало на плажа.
То не помни - затова е смело.
То минава само. Не тежи
раницата му на раменете.
Лятото за нищо не тъжи.
Затова и вие не тъжете.
Мария Донева
Рейтинг: 10.00 / 5 гласа
