Всичко започна в книжарничката на Хюго

Романът среща чара на ретрото с модерните технологии и е дар за тези, които вярват в магията на книжарниците... и в силата на книгите. "Всичко започна в книжарничката на Хюго "Водното конче". Звучеше като надпис в магазин, рекламна фраза в уебсайт. Вече си представях как хората минават по улицата, поглеждат надписа и влизат вътре да питат: "Какво? Какво се е случило тук?"."

34-годишната Маги Дюпре наскоро е "напуснала принудително работното си място" в стартъп компания в Силициевата долина. Докато чака да се появи следващата голяма възможност, тя прекарва дните си в уютната книжарничка за стари книги "Водното конче" в компанията на собственика Хюго и на ексцентричните му клиенти. Един ден Маги намира старо издание на романа "Любовникът на лейди Чатърли" с бележки в полетата, които са си разменяли двама непознати - Катрин и Хенри.

Впечатлена от изключителната нежност, страст и финес в тяхната кореспонденция, тя решава да я разгласи, за да привлече клиенти за "Водното конче". Когато тази необичайно романтична история се разчува, книжарничката се пълни с хора и всеки иска да разбере какво се е случило с двамата влюбени. Докато Маги лист по лист подрежда историята на една любов, открива романтиката, която липсва в съвременния свят, и разбира истини за себе, които променят живота ѝ.

Шели Кинг завършва "Английска литература" в университета в Тенеси. След това се насочва към софтуерната сфера и работи в Силициевата долина за редица стартъпи и фирми, които фигурират сред 500^-те най-добри на сп. "Форчън", като автор, мениджър на проекти, системен архитект, мениджър професионални услуги и стратег за социалните медии. Живее в планините Санта Круз със съпруга си Джон. "Всичко започна в книжарничката на Хюго" е първият ѝ роман.

"Ако си представите, че ръката ви е полуостровът, Сан Франциско е на върха на средния ви пръст, Сан Хосе - на китката ви, а Маунтин Вю в центъра на дланта ви. За разлика от Сан Франциско ние нямахме хипстъри с бабешки очила и блузи тип поло, които пишат програми в ремонтирани складове. Дори и със седалището на Google в града, Маунтин Вю не беше толкова престижен колкото Пало Алто или Менло Парк.

Ако Силициевата долина беше средище на хартиената индустрия или пък на тази с килими, вместо на компютърни компании, Маунтин Вю щеше да е градът, където живеят всички работници на поточната линия и управителите от средно ниво. Единствено къщите от по 140 кв.м от 50^-те години на XX век бяха със соларни панели и структурно окабеляване и струваха повече от милион.

Въпреки скъпия живот харесвах много неща в Маунтин Вю, като старовремските железни улични лампи например. Изглеждаха като извадени от роман на Дикенс, като изключим, че бяха електрически и ми позволяваха да чета по пътя към къщи. Обикновено ми отнемаше около 7-8 страници от "Водното конче" до къщи, което беше с две страници по-малко отколкото да ми направят мока "Свирепа наслада" в "Къпа Джо", и с три повече от това да ми изпълнят поръчката за къщи от свинско "Му шу" в евтиния китайски ресторант зад ъгъла.

Пътят ми до апартамента беше спокойно време за четене, през което никой не ме прекъсваше и не трябваше да се карам с Джейсън за креслото. Единственият шум, който се чуваше по трилентовите улици, идваше от семейства, които се приготвяха за вечерта - дрънченето на съдове в мивката, фалшивите тонове от пиано, когато някой за пореден път се упражнява с "On Top of Old Smoky", непогрешимият кикот на детенце, което го гъделичкат.

Изкарах последните три часа в "Къпа Джо", решена да прочета "Любовникът на лейди Чатърли". Само щях да прочета една глава от "Сърце на дявол", преди да се захвана с другата книга. Когато обаче си тръгнах от "Къпа Джо", бях довършила "Сърце на дявол" и бях прочела първите шест страници от "Ловец на съкровища". Един път поне лейди Чатърли щеше да си отиде вкъщи недокосната. С двайсет доларовата банкнота, с която трябваше да изкарам уикенда, влязох в азиатския магазин за хранителни стоки и купих два пакета супа и лотариен билет. Бях на две пресечки от двуетажната къща, където живеехме с Хюго.

Явно срещата на Хюго се беше превърнала във вечерно парти. Чувах смях от задната страна на къщата и звуците от китара, на която някой свиреше песен на "Флийтуд Мак". Изкачих бавно четирите стъпала до верандата, която свързваше моето жилище с това на Хюго, и видях, че мрежестата врата е широко отворена. Между нея и входната врата беше ос тавена хартиена чиния, покрита с метално фолио и с бележка отгоре.

"Аспержи, увити в прошуто. Намерих книгата. Ела на партито. Твой, Хюго"."
Из книгата