"Веднага след почивката решавам да направя нова консултация с нутриционистката. Така де, искам и да се похваля как се справям до момента! Сутринта установих и с огромно задоволство, че за първи път цикълът ми идва без обичайните драми, болка и желание да линчувам целия свят. Решавам да се похваля и на маман, но насреща получавам поредното:
"Ако беше забременяла нямаше да ти се налага да имаш цикъл въобще! Поне за година! Такива надежди залагах на Италия... Тик-так, тик-так..."
И след малко: "Разхождаме се в парка с баща ти. Около нас само жени с колички!(Почти я чувам как въздиша...). Бебета накъдето и да погледна. Не разбирам защо не искаш да ощастливиш старите си родители...".
Пффф. Не се спря тази жена. Когато ѝ изнася и "стара" става. Това обаче, че тя се нарича "стара" определено не означава зелена светлина и аз да я наричам така. Патила съм си и знам. Но да беше само тя! Разочарованието ми от консултацията е още по-голямо! Ок, получих едно виртуално потупване по рамото за всичко, което съм постигнала и че съм издържала почивката без прегрешения, но това ПАК не било достатъчно. Храната била само част от картината и ако съм била готова предложи да продължим с всичко останало. Честно, ако знаех какво ми предстои нямаше да се хващам на хорото от самото начало. Вярно, че съм с 5 кг. надолу, въпреки почивката във Флоренция и цялата ми симптоматика е напълно овладяна, но тази жена не знае кога да спре и явно е решила да подложи волята ми на още и още. Всичко започва да прилича на безумен експеримент - имам чувството, че ме гледа отнякъде и се чуди в кой момент ще се пречупя.
Аз обаче не се давам лесно. Щом издържах пиците в Италия, обедите сама, 2 дни без кафе, фермерския пазар и готвенето - нищо вече не може да ме спре! Консултацията започва по нейния си стандартен начин - с разпит. Помнела ли съм била онази статия, която трябвало да прочета, за Ефекта на пеперудата. Добре де, помня, че я четох, обаче тогава за няколко дни изчетох 1 книга, 20 статии в сайта ѝ, изгледах поне 40 видеа и не помня още какво. Ако си мисли, че ще помня точно 1 конкретна статия от всичко това, то предлагам да си преосмисли професията. Аз все пак съм човек, не компютър. Оказва се, че това била статията, която изрежда всички останали фактори, които влияят на автоимунните заболявания и тя искала да започнем да ги отмятаме едно по едно. След това задава темата на деня и настроението ми тотално отива в канала - околната среда и всичко, което имало досег с кожата."
Из книгата