Коледна магия - луксозно издание

В това красиво илюстровано издание са събрани прекрасни коледни стихотворения и разкази от големи български писатели и поети. Умели разказвачи като Иван Вазов и Асен Разцветников разкриват на децата коледните традиции и обичаи, а от веселите истории на Ангел Каралийчев блика празничен дух и настроение. Коледната магия ще завладее всеки български дом с обичаните от поколения деца стихотворения на Елисавета Багряна, Дора Габе, Гео Милев и Димитър Спасов.

"И мой дълг е в края на моя жизнен път, поради голямата вяра, която имам в бъдещето, да извикам на моя народ: "He се отчайвай! Вярвай! Работи в братски сговор, със съединени сили! И уверен в несъмнения успех, аз извиквам с всичката мощ на вярата си и любовта си: Да живее българският народ, да живее България!"

Тези думи слагат край на Вазовата реч, която народният поет изнася пред всички гости на своя 70-годишен юбилей. Датата е 24 октомври 1920 г. Но освен юбилейното отбелязване от рождението на писателя, на този ден има и още един повод за празнуване - отминали са 50 години в творческа дейност за автора. Преживял Възраждането, Освобождението и тежките години на следосвобожденска България, Вазов не спира да пише, воден от любовта към родната земя. Житейският му път минава през 5 войни - войната за свободна България, войната за съединена България, двете балкански и Първата световна. Въпреки че не е начело в тежките борби, нито се сражава по бойните полета, той има необикновена, но наистина величава заслуга за България и за нейния народ. Със силата на думите и перото си Вазов се превръща в една от основите причини днес всеки незнаещ да разбере и всеки непомнещ да си припомни историческата съдба на своите предци. Писателят увековечава героите, водили неистови борби и безстрашните подвизи на българския народ. Всички мъки, страдания, въстания, успехи и слава Вазов майсторски описва в своите творби.

Ангел Каралийчев е български писател и преводач, един от най-четените детски автори, чийто произведения са преведени на над 50 езика по цял свят. Голяма част от творбите му са смесица от поезия и проза, приказки и разкази. Къде започва единия жанр и къде завършва другия е трудно да се определи. Каралийчев е самобитен творец, със собствена палитра в изкуството, който за разлика от много други автори, които дълго се лутат в търсене на себе си, още с първите си произведения показва яркия си писателски талант.

Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август 1902 година в Стражица, Велико Търново в бедно семейство. След като завършва училище се записва да следва химия в "Софийския университет", но когато е трети курс прекъсва обучението си. През 1928 година се дипломира в "Свободния университет" (днес УНСС). Каралийчев започва да пише когато е на 17 години. Първото му стихотворение - "Орелът" е публикувано в списание "Ученическа мисъл". Подобно на много други писатели Ангел започва творческата си дейност с поезия, впоследствие се ориентира към жанра разказ. Той работи като редактор във вестниците "Кооперативна просвета", "Литературен фронт" и сътрудничи на списанията "Нов път", "Червен смях", "Чернозем" и др. Първата му книга - революционната поема "Мауна Лоа" е публикувана през 1923 година, а година по-късно излиза сборникът с разкази "Ръж" (1924 г.), който авторът посвещава на жертвите от потушеното антифашистко въстание от 1923 година. Сборникът съдържа 10 лирични разказа, в които се преплитат мъката и надеждата. Изглежда, че в повечето от тях връх взема мъката и скръбта по убитите във въстанието герои. Писателят майсторски обрисува образите на майките и бащите, братята и сестрите, невестите и децата, който страдат за най-скъпите си хора, загинали в бунта. Скръб, тъга и мъка - това е емоционалното съдържание в повечето от тези истории. През 1925 година е публикувана и първата детска книжка на Каралийчев - "Мечо".

В края на 20^-те и 30^-те години на миналия век Каралийчев пише произведения, които се преиздават по 3,4 пъти. Такива са сборниците с разкази "Имане", "Разкази", "Лъжовен свят", "Птичка от глина" и др. В тези творби с нескрита обич писателят изобразява героите си, съчувства на техните несгоди и душевни терзания. През 1944 година в България се установява социалистическа система. На този нов период Каралийчев посвещава книгите си "Соколова нива", "Най-хубавата земя" и "Народен закрилник". В продължение на повече от 40 години той пише разкази, приказки и повести за деца, много от които се превръщат в класика. Сред 15-те му книги за деца и юноши с голяма популярност се славят "Приказен свят" (1929 г.), "Ането", "Тошко Африкански" (1940 г.), "Житената питка" (1948 г.) и др. За книгата си "Приказен свят" писателят е награден от "Международният съвет за детско-юношеска литература" с Почетна грамота на името на Андерсен.

Ангел Каралийчев умира на 14 декември 1972 година в София.

Елисавета Багряна е българска поетеса и преводач, автор на детски книжки, известна още като "грандамата" на българската литература. Нейните стихове са преведени на 30 езика и са издадени в страни, като Франция, Русия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Тя е носителка на златен медал на "Международната асоциация на поетите" в Рим (1969 г.) и е удостоена със званието "Герой на Народна република България" (1983 г.). Багряна е новатор в българската литература - тя е първата поетеса, която чрез стиховете си изразява най-съкровените интимни и душевни преживявания на жената, с което оставя пареща следа в литературната ни история.

Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 април 1893 година в София в чиновническо семейство. Една година живее заедно със семейството си в Търново, където пише и първите си стихове. През 1910 година завършва гимназия в София, след което в продължение на една година работи като учителка в селското училище в Афтане (дн. Бургаска област), където получава и непосредствени впечатления за живота на селската жена. В периода 1911-1915 година Багряна изучава славянска филология в "Софийския университет". По това време се запознава с много бъдещи писатели и културни дейци на България, сред които са Димчо Дебелянов, Г. Райчев, Константин Константинов, Христо Ясенов, Йордан Йовков и др. Насърчена от последния през 1915 година тя публикува стихотворенията "Вечерна песен" и "Защо" в списание "Съвременна мисъл". В продължение на 3 години работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил.

В българския литературен живот Елисавета Багряна навлиза след Първата световна война, когато господстващата в предходното десетилетие символистична поезия се измества от един нов поетичен свят - реален и земен, раздвижен от тътена на социални сблъсъци и устрема към всестранно освобождаване на човешката личност. През 1921 година тя се връща в София, където започва да преподава българска филология в "Софийския университет", както и активно да се занимава с творческа дейност. Сътрудничи на вестниците "Вестник на жената", "Лик", в списанията "Съвременник", "Златорог" и други, същевременно се изявява и като детска писателка и преводач. Едни от най-хубавите ѝ детски стихотворения са събрани в сборниците "За вас деца любими", "Стихотворения за деца", "Звездички" и др. По-късно сътрудничи на вестник "Литературен фронт", списанията "Изкуство", "Септември", "Пламък" и др. "Вечната и святата" е първата стихосбирка на Багряна, която е публикувана през 1927 година. Тя ѝ носи широко признание и популярност, отваряйки ѝ много врати към литературния свят. Дългият творчески път на Багряна преминава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това най-ясно си проличава в сборниците "Звезда на моряка" (1932 г.) и "Сърце човешко" (1936 г.), които са изпълнени с неудовлетвореност от заобикалящата действителност, вид протест срещу унижението на женското достойнство в условията на буржоазното общество. Стилът на поетесата е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерни поетични средства - съчетание между традиция и модерност. Лириката на Багряна покорява с първичната стихия на пориви и чувства, с размаха на младостта и волността. Нейните творби са огледало на живота ѝ, потвърждение и утвърждение, но и прозорец към личния ѝ свят, отвъд догматичните присъди на обществото и сухите факти за постъпките ѝ. Те ни разкриват мотивацията зад тях, движещата ги стихия и само чрез тях се достига до пълнокръвния образ на една жена, която може би първа застава като творец срещу патриархалните порядки и условностите на обществото - една жена, която се осмелява да разобличи привидността. Душевността на лиричната героиня на Багряна непосредствено прелива от облика на съвременната жена към чертите на жената от народа, което силно е застъпено в цикъла "Старонародни образи". Образът на родината е неотменима част от душевния свят на поетесата и този мотив присъства в "Моята песен". Образът на силната жена в литературата, която отхвърля обществените принципи като непотребни, остарели и неприсъщи за нея, осъзнаваща своята сила, търсеща и изискваща своята свобода, е не просто нов. Този образ е почти антагонистично противопоставен на познатите ни лирически героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и др. При тях силата на жената като ценност е насочена само към родовото, към общото и неговото добруване.

Багряна е една от първите поетеси, заедно с Дора Габе, която си прокрадва път в българската литература, която до тогава е била изцяло мъжки свят. Интересно е да се спомене, че двете дами са били вечни съпернички не само в поезията, но и в личния живот. И двете "прими" на българската поезия са били влюбени в един и същи мъж, съпругът на Габе - професор Боян Пенев. Около отношенията им се вдига доста шум и техният любовен триъгълник остава емблематичен за литературните ни среди. Странно са преплетени съдбите на тези велики творци - Дора остава завинаги негова съпруга, а Елисавета - любима! След Освобождението на България поетесата активно участва в създаването на нова национална литература и култура. Сборникът ѝ със стихове "Пет звезди" (1953 г.) е посветен на строителите на социализма, българо-съветската дружба и братството между народите. Животът на Багряна е изключително интересен и вълнуващ, нейният образ е крайно противоречив - тя е обичана или мразена, осъждана или разбрана. В книгата "Играещата със стихиите Елисавета Багряна" известният литературовед Катя Зографова проследява живота на великата поетеса, като изважда на показ и премълчани, изопачени или малко известни факти за нея и живота ѝ.

Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 година в София месец преди да навърши 98 години.