След теб

"След теб" е дългоочакваното продължение на "Аз преди теб". Осемнадесет месеца след смъртта на Уил, Луиза се опитва да построи живота си наново. Подтиквана от желанията, които той пробужда в нея, тя заминава за Париж. Но там се чувства самотна и объркана, намира утеха единствено в спомените. Връща се в Лондон и започва работа в бар на летището. Луиза претърпява инцидент и се връ­ща в дома на родителите си в Стортфолд, къ­дето се чувства обичана и защитена. По настояване на баща си посещава сбирки, които помагат на хората да се освободят от скръбта. Но точно когато си мисли, че е готова да продължи напред, на вратата ѝ се появява непозната, която проме­ня всичко. Някога Лу обещава на Уил да живее смело и да приема предизвикателствата. За да изпълни обещанието си сега, тя трябва да се научи да живее и обича без него.

Историята продължава в страниците на романа "Все още аз".

"След миг колебание се качвам на парапета, разперила ръце встрани, като леко пиян въжеиграч. Единият крак пред другия, бавно се придвижвам напред по бетона. От ветреца косъмчетата по протегнатите ми ръце настръхват. В началото, когато се нанесох тук и когато ми беше най-тежко, понякога се обзалагах със себе си дали мога да мина от единия край на сградата до другия. Когато стигнех до далечния край, се изсмивах в нощта. Видя ли? Тук съм - жива съм - стоя на ръба. Правя каквото ми каза!
Това се бе превърнало в таен ритуал - само аз, градският хоризонт в нощта, утехата на мрака, анонимността, съзнанието, че тук горе никой не знае коя съм. Вдигам глава, наслаждавам се на нощния бриз, дочувам смях някъде долу, приглушения звън на строшена бутилка, пълзящия трафик, гледам безкрайния червен поток от задните светлини, същински автомобилен кръвен поток. Само часовете между три и пет сутринта са относително спокойни, пияниците вече са се строполили по леглата, главните готвачи в ресторантите са свалили най-сетне белите си престилки, баровете са затворили врати. Тишината в тези часове се нарушава само понякога от нощните птици, от отварянето на еврейската пекарна надолу по улицата, глухото тупване на стоварените от разносните бусове бали с вестници. Познавам и най-дребните детайли от живота на града, защото вече не спя.
Някъде там долу правят полицейска проверка в бара "Уайт Хорс", в който ходят хипстъри и обитатели на Ийст Енд, двама спорят отвън, а в другия край на града общинската болница събира останалото от болните и ранените, както и онези, които едва са успели да преживеят поредния ден. Тук горе има само въздух, мрак и някъде далеч товарният полет на "ФедЕкс" от "Хийтроу" до Пекин, както и безчет пътници като онзи господин с уискито, поели по своя път нанякъде.
– Осемнадесет месеца. Цели осемнадесет месеца. Кога ще бъде достатъчно? - казвам в мрака. И ето го отново - усещам го да се надига в мен, същия неочакван гняв. Правя две крачки, като гледам в краката си. – Защото това не ми прилича на живот. На нищо не прилича.
Две стъпки. Още две. Ще стигна до ъгъла тази вечер.
– Ти не ми даде никакъв проклет живот, нали? Наистина. Просто разби предишното ми съществуване. Направи го на пух и прах. Какво да правя с онова, което ми е останало? Кога ще почувствам... - протягам ръце встрани, усещам студения нощен въздух по кожата си и осъзнавам, че отново плача. – По дяволите, Уил - прошепвам. – Проклет да си, задето ме остави.
Мъката отново се надига като внезапен прилив, силна, всепоглъщаща. И точно когато усещам как потъвам в нея, някакъв глас от сенките казва:
– Не бива да стоите там.
Понечвам да се обърна и зървам за миг дребно бледо лице на пожарната стълба, огромни тъмни очи. От шока кракът ми се плъзва по парапета и внезапно губя равновесие. Сърцето ми сякаш полита, само частица от секундата, преди и тялото ми да го последва. И после, като в кошмар, усещам безтегловност, летя в пропастта на мрака, краката ми се размахват над главата и чувам вик, може би крещя самата аз...
Хряс.
И после всичко става черно."
Из книгата

Джоджо Мойс е английска журналистка и писателка, автор на бестселъри в жанра любовен роман. Тя е една от малкото британски авторки, която печели наградата на Romantic Novelists' Association цели два пъти. Нейните книги са преведени на множество езици и редовно попадат в списъка на най-продаваните книги на New York Times.

Паулин Сара Джо Мойс е родена на 4 август в Мейдстоун, Кент, Англия. Детството и младежките си години прекарва в Лондон. Животът ѝ наподобява завладяваща книга. След като завършва гимназия тя работи като таксиметров шофьор, контрольор, копирайтът, съставител на туристически брошури и други. Завършва английска литература в лондонския университет Роял Холоуей. През 1992 година тя печели стипендия на вестник The Independent, благодарение на която се записва на журналистически курсове в City University. От 1994 година започва да пише за изданието Sunday Morning Post, което се ползва с голяма популярност в Хонконг. В продължение на десет години работи като журналист, редактор и кореспондент в The Independent (именно там Мойс среща бъдещия си съпруг), също така пише и за The Daily Telegraph.

Въпреки блестящата журналистическа кариера, която Джоджо има, тя мечтае да стане писателка. През 2002 година тя публикува първия си роман Sheltering Rain, в който писателката разказва за голямата любовна история на своята баба и дядо по време на Втората световна война. Книгата придобива голям успех, което вдъхновява Мойс да загърби журналистическата си кариера и да се отдаде на писателска дейност. Следващата ѝ творба Foreign Fruit (2003 г.) през 2004 година печели наградата на Romantic Novelists' Association за най-добър любовен роман на годината. През 2005 година писателката издава романа си Корабът с булките, който проследява съдбите на четири млади жени от Австралия, които след войната се отправят на шестседмично пътуване до бреговете на Англия, за да се срещнат със съпрузите им. Това пътуване променя живота им. Книгата е вдъхновена от истинската история на бабата на на писателката - Бети Маккий - една от 650-те булки, предприели това пътуване преди близо седемдесет години. Романът Последното писмо от любимия (2010 г.) се превръща в бестселър, който е преведен на 27 езика. През 2011 година печели наградата за най-добър любовен роман на годината. Интересното в творбата е, че всяка глава от книгата започва с нечие последно писмо, имейл или друга кореспонденция от истинския живот. Романът Момичето, което бях (2012 г.) също се радва на голям читателски интерес и печели сърцата на критиците. Един от най-известните романи на Мойс, който ѝ носи световна слава е бестселърът Аз преди теб (2012 г.). Книгата е преведена на 38 езика с тираж над 3 милиона екземпляра. Романът е екранизиран и филмовата му версия се очаква по големите екрани през 2016 година. Премиерата в САЩ ще се състои на 3.06.2016 година, като главните роли са поверени на Емилия Кларк, позната от Игра на тронове и Сам Клафин - от Игрите на глада: Възпламеняване. Сценарист на продукцията е самата Мойс. След феноменалния успех на книгата през 2015 година е публикуван романът След теб, който се явява продължение на Аз преди теб. Романът Един + един (2014 г.) представя една трогателна и вълнуваща история, в която се срещат две самотни души и се влюбват в неподходящото време.

Към днешна дата Джодожо Мойс заедно със съпруга си журналиста Чарлз Артър живее в Сафрон Уолдън, Есекс, Източна Англия. Съпрузите имат три деца. Писателката продължава да пише нови романи, с които да радва почитателите си по цял свят.