Убиеца Андерш и неговите приятели (и някой и друг неприятел)

От автора на международните бестселъри "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" и "Неграмотното момиче, което можеше да смята". След тридесет години затвор, където лежи за три убийства, бившият убиец, наречен Убиеца Андерш, излиза на свобода, за да срещне бившата свещеничка Йохана Шеландер и почти бившия рецепционист Пер Першон. Убиеца Андерш съвсем скоро се влюбва в Библията и се сприятелява с Исус, свещеничката отдавна ненавижда и Библията, и Исус, на рецепциониста му е все едно. Независимо обаче от тези различия тримата се заемат с поръчково раздаване на правосъдие, а впоследствие и с други небогоугодни, но доходоносни дейности. Великолепната тройка се ръководи от принципа "По-блажено е да се взима, отколкото да се дава" и макар решително да отхвърля концепцията за даване, което не включва взимане, все пак извършва и някои добри дела. В крайна сметка всичко се развива в благоприятна за героите посока, а Юнас Юнасон благодари на Бог, задето му е позволил да го ползва в разказа си, като му предлага да накара най-разпалените си привърженици да не го взимат толкова на сериозно.

"Така всички ще бъдем малко по-мили един към друг и ще имаме повече поводи да се смеем, отколкото да плачем."
Юнас Юнасон

"Малко след като майка му емигрира, а Пер Першон приключи учението си вече и формално, работодателят му реши да смени бранша. Клуб "Аморе" стана Къща за гости "Шоуден". Всъщност не се намираше нито до езеро, нито на нос. Но по думите на собственика "все някак трябваше да се казва пущината".
Четиринайсет стаи. Двеста двадесет и пет крони нощувката. Включително тоалетна и душ. Чисти чаршафи и кърпи за ръце веднъж в седмицата, но само ако тези, които се използваха, наистина изглеждаха използвани. В действителност собственикът не искаше да преобразува мястото от любовно гнездо в третокласен хотел. Печелеше значително повече пари, когато гостите имаха компания в леглото. А когато в графика се появеше дупка, самият той можеше да легне за малко с някое от момичетата. Единственото предимство на къща за гости "Шоуден" беше, че не е толкова нелегална. Собственикът на бившия секс клуб беше лежал осем месеца и те му дойдоха дори в повече. На Пер Першон, който беше демонстрирал логистичен талант, му бе предложено да стане рецепционист. Работата си я биваше (за разлика от заплатата). Трябваше да регистрира и отрегистрира гостите, да се грижи да си плащат и строго да следи за потвърдените и анулираните резервации. Можеше да се държи и не толкова строго, стига това да не се отразяваше негативно на печалбите.
Ставаше дума за нов бизнес под ново име и задълженията на Пер Першон бяха различни и по-отговорни от преди. Това го накара да потърси шефа и смирено да предложи корекция на заплатата си.
– Нагоре или надолу? - зачуди се шефът.
Пер Першон отговори, че нагоре е за предпочитане. Разговорът не бе тръгнал в желаната посока. Ето че сега стоеше и се надяваше да запази досегашната си заплата. Така и стана. Шефът дори беше достатъчно щедър да му предложи още нещо:
– Премести се в стаята зад рецепцията, по дяволите, така няма да плащаш наем за апартамент.
Да, Пер Першон беше съгласен, че това е начин да спести малко пари. А тъй като получаваше заплатата си под масата, можеше освен това да взема социални помощи и обезщетение за безработица.
Ето как стана така, че младият рецепционист се сля с работата си. Беше си на рецепцията и денем, и нощем. Мина година, минаха две, после пет и на практика животът му с нищо не бе по-добър от този на баща му или на неговия баща преди това. Именно на мъртвия дядо се падна да поеме вината. Неговата собствена плът и кръв от трето поколение седеше зад гише и приветстваше вмирисаните гости на хотела, които отговаряха на имена като Убиеца Андерш и други такива ужасии."
Из книгата

Юнас Юнасон е шведски журналист и писател, който придобива световна известност с първия си роман, който се превърна в бестселър - "Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна" (2009 г.).

Пер Ола Юнасон е роден на 6 юли 1961 година във Векшьо, Швеция. Баща му е шофьор на линейка, а майка му - медицинска сестра. Постъпва в "Университета" в Гьотеборг, където изучава шведски и испански език. Работи като журналист в местен вестник и пише за вечерния шведски таблоид "Експрес". През 1996 година основава собствена медийна компания - "OTW", в която работят около 100 души. Целият този стрес на работното място и липсата на пълноценна почивка се отразяват на Юнасон и той решава, че иска промяна в живота си. През 2003 година Юнас закрива компанията си, продава цялото си имущество, загърбва 20-годишната си кариера на журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент и се премества заедно с котката си в шведската провинция Сьормланд.

През 2007 година след като се жени, Юнас се установява в малко градче край езерото на Лугано в Швейцария. Там той се отдава на литературна дейност и написва дълго планирания си дебютен роман - "Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна". Книгата е публикувана през 2009 година и моментално предизвиква истински фурор, превръщайки се в бестселър. Романът се явява най-продаваната шведска книга за 2010 година и печели престижната награда "Swedish Booksellers Award" (2010 г.). Книгата е преведена на 35 езика и е с тираж над 4,5 милиона екземпляра. Освен това е отличена с германската награда "M-Pionier Preis" (2011 г.), датската "Audiobook Award" (2011 г.) и канадската "Escapades" (2012 г.). През 2013 година романът е екранизиран от режисьора Феликс Хернгрен, като едноименният филм се смята за един от най-големите успехи на шведското кино. "Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна" е невероятно забавна и мъдра книга, в която Юнасон запознава читателите с озовалия се в старчески дом Алан Карлсон, който предприема бягство от там на връх стотния си рожден ден. Впоследствие героят е въвлечен в неочаквани и за самия него невероятни приключения, свързани с преследвания, бягства и подкуп. С тази забавна приказка за възрастни Юнас придобива наистина зашеметяващ успех. След това авторът се връща в Швеция, където започва работа над втория си роман. През 2013 той вече е факт. "Неграмотното момиче, което можеше да смята" е роман, който авторът пише с типичното си чувство за хумор, като и този път засяга доста социални теми, като една от основните е, че "глупостта не зависи от расата". В книгата Юнасон оплита реалност и фантазия във върволица от случки, коя от коя по чудати, като главен герой в тях е неграмотното чернокожо момиче Номбеко, което попада в камион за картофи заедно с краля и министър-председателя на Швеция и повлиява върху съдбините на планетата. Романът печели сърцата на читателите и на критиката и също придобива голям успех!

Към днешна дата Юнас Юнасон живее заедно със сина си на остров Готланд, където подготвя третия си роман.