С вкус на сол и мед

От авторката на бестселъра "С дъх на чаени листа".

Трогателен и емоционален роман за скръбта, любовта и новото начало. Франки бяга от погребението на годеника си - събитие, което преобръща целия ѝ живот. Алекс е първата любов на младата жена и двамата са заедно още от гимназията. Плановете за семейство и живот "докато смъртта ни раздели" са пометени фатално от нелеп инцидент. И сега Франки се отправя към затънтена местност в горите на щата Вашингтон. В бунгалото, собственост на семейството на Алекс, ги няма лелите ѝ, които да я нахранят, дори когато ѝ липсва апетит, няма го и голямото шумно и лудо италианско семейство, което винаги се грижи за всеки свой член. Там обаче Франки среща Джак и неговата очарователна малка дъщеря, сближава се с екстравагантната Мериам и преоткрива по-малката си сестра Бела, с която са се отдалечили една от друга през годините. Неочаквано и без да го е търсила, Франки намира нови приятели, които не само ѝ помагат в този тежък момент, но успяват да ѝ върнат вкуса към живота и към невероятната италианска кухня, която предлага рецепти и за тъжни, и за щастливи дни. И Франки разбира, че не може да се крие нито от семейството си, нито от миналото си, нито от истината за Алекс, която предпочита да не научава. Този забележителен роман е истинско пиршество за сетивата и носи послание за прошка, надежда и много начини да откриеш любовта и да дариш обич.

"Красива приказка за любовта и загубата и за начините, по които семейството, приятелите - стари и нови, и дори едно пролетно ризото с топъл бананов хляб могат да донесат облекчение, промяна и надежда."
Букселър

Хана Тъниклиф е родена в Нова Зеландия, но се определя като истински номад. След като завършва социални науки, тя заминава първо за Австралия, после за Англия, след това за Макао, а известно време живее в каравана. Работи в сферата на човешките ресурси и професионалното развитие, но загърбва тази професия, за да стане писателка. В момента живее в Нова Зеландия със съпруга си Матю и двете си дъщери. "С дъх на чаени листа" е дебютният ѝ роман, след който "Ентусиаст" публикува и "С вкус на сол и мед".

"Слънцето потъва, сантиметър по сантиметър, бавно, заравя лице в облаците, за да се наспи. Сега вече шофирам бавно, за да намеря пътя. Алекс, рус, жив и самоуверен, седи до мен, сочи накъде да поема. Само че сега го няма. Ти помниш, Франки. Оказва се, че наистина помня. Завивам наляво, след това още веднъж, следвам табелите. Едисън, Вашингтон. Продължавай. Дърветата се извисяват край пътя. Колкото са приветливи, толкова и страшни. И най-сетне пътят преминава в алея, непавирана, хрущи под гумите и ме забавя още повече. Клони от катедралата над мен приличат на преплетени пръсти. Това е църквата, това е камбанарията, отвори вратата... Спирам колата и слизам, оставям обувките на седалка-
та. Сега вече светлината избледнява. Бунгалото е пред мен. Старо е, но здраво, малко, съвършено. Дебелите пънове са подредени грижливо от хора, които са искали да съществува дълго; Алекс, четвърто поколение синове, е откривал паяци по стените, правил е разрези на дугласките ели и е наблюдавал как смолата капе, вървял е по дългата пътека към морето и е плувал, дори когато водата не е била достатъчно топла. Заобикалям бунгалото, усещам как окапалите иглички боцкат краката ми, топлият, влажен парфюм на гората ме обгръща. Прокарвам пръсти по пъновете. Ключът пада върху крака ми, тежък, ръждясал.

Пъхвам го в ключалката, след това спирам, оставям го и отстъпвам крачка назад, за да седна на един от двата стари градински стола отпред. За момент се питам дали няма да се счупи, както стана със Златокоска, но столът е достатъчно як. Но пък красивата ми, непрактична черна рокля се закачва на треска и се съдира. Най-сетне мракът нахлува и ме задушава. Луната наднича през клоните, кръгла, с цвета на пълномаслено мляко. Порив на вятъра прошумолява сред дърветата. Клоните са се протегнали към звездите, жадни да докоснат нещо, махат. Звездите надничат като диаманти през пръстите им. Става ми студено, настръхвам. Потрепервам. Влюбих се лесно в Алекс."
Из книгата