Тази книга е ръководство да се научим как да изобразяваме перспективата с помощта на прави линии, събиращи се в точка, как да наблюдаваме света около нас и да забелязваме къде се разполагат невидимите линии. Подходяща е за всеки, който иска да рисува във всякакви жанрове и с всякакви изобразителни средства и материали. Показва как да се работи, без да ви натоварва с излишна теория. Най-важното са интересните упражнения. Използвайте специалните ни перспективни решетки, за да изобразявате обекти върху съществуваща сцена в правилна перспектива - възприемайте ги като триизмерно рисуване. Стигнете ли до края на книгата, ще ... |
|
|
Защо някои снимки ни въздействат толкова силно и завладяващо, а други – не? В книгата "Кое прави фотографията велика" са избрани и представени 80 изключителни фотографии – от първите черно-бели позитиви до днешните дигитални шедьоври – от толкова различни по стил и изпълнение фотографи като Алфред Щиглиц, Ернст Хаас, Нан Голдин, Ринеке Дейкстра, Мартин Пар. Авторката Вал Уилямс анализира методите и качествата, поради които дадена снимка се отличава от останалите – композиция, колоратура, текстура, вярност към обекта, разкривайки тъкмо онова, което я прави значима и велика. Проникновеният текст ни помага да се ... |
|
|
"Играещият човек е живият човек. По същество актьорът пресъздава една измислица, един сън." Лий Страсбърг ... "Обявявайки първоначалната си цел, Лий Страсбърг твърди, че тази книга за играта на актьора е предназначена за широка публика. "Това не е учебник; това е първият опит някой да обясни какво представлява актьорската игра, каква е системата на Станиславски, какво е Методът." Докато работи над книгата, Страсбърг е категоричен, че пише не само за публиката, която се интересува от театър, а по-важното - за онази, която се интересува какво е творчеството. Докато изследва природата на ... |
|
|
Тачо Иванов Танев (1882 - 1962) е „записан за любител при трупата "Сълза и смях" за сезона 1899 -1900 г." и от тогава до 1954 г. той не напуска театъра. Преминава през цяла палитра от дейности - от любител-артист, до званието „артист на Народния театър", след това „директор администратор, режисьор, драматург, разпоредител на бюджета, учител на младите" и т. н. В по-голямата част от времето съвместява тези длъжности, докато работи в театрите в провинцията - Пловдив, Бургас, Русе и др. През дългия си професионален път е награждаван с почти всички отличия за принос в изкуството и с пълно право може ... |
|
|
Режисьорска концепция ... Режисьорската концепция на големия наш режисьор Вили Цанков открива неочаквани и неизследвани пространства във вечната драматургична творба. ... |
|
|
"В началото бе Словото... Все ми се струва, че за хората на "живото" и звучащо в сценичното пространство слово това съвсем не е "началото" в библейския му смисъл, както често неправилно е посочван библейския цитат като мото в научната литература! Мигът на раждането на словото за тях е в тайнството на... "тишината", независимо коя - външната, която ни обгражда или интимната, личната, дълбоко скритата в съзнанието ни. Всепоглъщащата тишина - начало, но и край на всеки творчески процес на съзидание..."Любомир Гърдев ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - Запад". ... Според Айзенщайн: "Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик". Но през 30 -те години на миналия век властта използва "формализма", за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на "формализма" попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да ... |
|
|
Резюме на една любовна история. ... "...Да, не вярвах и не вярвам на вечните вопли, че театърът е в криза. Гледах, разбира се, и много от слабите му спектакли по света. Но бързо му прощавах. Заради прелестта на другите, след които имах чувството, че ходя една педя над земята. И с течение на годините все повече ми се пишеше само за тях. Пишеше ми се за красотата, за екстаза, които бяхме изживели заедно. Макар че беше сто пъти по-трудно. Защото слабите, дори средните спектакли подлежат на рационален анализ. Те си остават там, на сцената, и ни позволяват да ги гледаме като през витрина, да ги описваме и съдим само с ... |
Рейтинг: 8.00 / 7 гласа
