Родителите, братът и сестрата на Чана често са били извън къщи и единственият човек, който е бил до нея, когато е оставала сама е била Понсуни ‐ винаги утеха и подкрепа за малкото момиче. Когато пораства, Понсуни започва свободни връзки, среща някакъв младеж, който работи в химическо чистене, забременява от него и той я оставя. По-нататък среща самотен баща и създават семейство, но той се разболява и умира. По това време семейството на Чана се преместват да живеят в апартамент и си взимат приходяща прислужница. Вече Понсуни се е била превърнала в тежест за семейството.
През това време Чана е завършила училище и е станала студентка, участва в студентски движения, работи под прикритие във фабрика, опитвайки се да накара работниците да осъзнаят, че са експлоатирани, но бива разкрита и изгонена. Самата авторка споделя, че вътре в себе си е била благодарна на управата на фабриката, че са разкрили самоличността ѝ. Дори в тези динамични години, споменът за Понсуни не я напуска. През това време Понсуни, бедна и не особено красива, се е превърнала в остаряваща жена на средна възраст и в мъчителния ѝ живот единственото, което има са гладни деца и здраво тяло.
Романът е продаден в над милион и половина копия в Корея и е един от най-значимите бестселъри на съвременната корейска литература.
За Кон Джи Йон:


Кон Джи Йон е родена в Сеул през 1963 г. Завършва английска филология в университета Йонсе. През 1988 г. публикува първия си разказ - "Пропукващо се утро". В романите си търси отговора на противоречивите въпроси на времето и обществото, които маркират и живота на самата авторка.
Съдбата на младото поколение от 80-те, години на трудности и лишения, наречени "време на обществени промени", е описан в романите "И така, техният красив старт", "Няма вече безгрижно шляене" и "Скумрия". По-нататък, в "Сама, като рог на носорог", "Добра жена", "Кака Понсуни" и др., авторката се обръща към проблемите на жените, един от най-спорните въпроси на корейското общество през 90-те.
Съдбата на младото поколение от 80-те, години на трудности и лишения, наречени "време на обществени промени", е описан в романите "И така, техният красив старт", "Няма вече безгрижно шляене" и "Скумрия". По-нататък, в "Сама, като рог на носорог", "Добра жена", "Кака Понсуни" и др., авторката се обръща към проблемите на жените, един от най-спорните въпроси на корейското общество през 90-те.