Моите текстове, моите стихове. Стихосбирка

"Не ме гледай така, момче, не ме гледай така!"

Това е началото на един от популярните текстове за песни на Адриана Сп. Йорданова. Те са с музика на Тончо Русев, Стефан Диомов и други талантливи композитори на българската поп музика.

"Ако се срещнем, чрез тази книга, случайно или не, мисля, че ще има за какво да се усмихнете, но и да потъгувате, и да се замислите, или да се разграничите, не знам... Знам само, че ще има нещо, което ще съпреживеем, нещо, породено от света край нас и в нас. Ще можете да прочете някои мои текстове на популярни песни, като Не ме гледай, така, момче (изпълнител К. Тодорова), Жената има толкова лица (изпълнител Йорданка Христова), Една усмивка (изпълнител В. Найденов) и други. За някои от текстовете ще прочетете кратки биографии. Стихове от различни периоди от живота ми и посвещения на хора, живяли или живеещи редом с нас, чийто талант, или личност са ме провокирали. Любов, родина, свят, конгломерат от въздействия, които са ме разклащали. Пространство на емоции, в което можем да сме заедно,като човешки същества стъпили на една пътека."
Адриана Сп. Йорданова

Море

Зад мен остава всяка грижа,
пред мен е само радостта,
от тъй жадуваната среща,
със теб море и с волността.

Притихнала пред твойта вечност,
безкрайно малка и сама.
аз искам само за минута,
с вълните ти да съм вълна!

Море, на мен ми стига миг
да чувствам волния ти дъх,
а после, стъпките на друг,
следите ми да заличат.

Загребвам в шепите частица
от живата ти необят,
но между пръстите изтича,
не мога да я задържа.

Остава само бяла пяна
във дланите ми да блести,
но този блясък ще догаря
във спомена ми дълги дни...

Бързай слънце

Бързай слънце, съвсем закъсня!
С мрака вече почти сме се слели!
След това и всички слънца
да грейнат за мен, ще е късно!
Пленниците на мрака
не разбират светлината

Алеята на незабравата
на Тончо Русев

Ти живееш във своите песни,
с тях реалния свят прекоси
и достигна предела на времето,
и в безвремие с тях продължи.

С твойте песни най-силните трепети
от душа на душа си предал,
на алеята на забравата,
твоят знак е отдавна изгрял!
Адриана Сп. Йорданова