Асия Джебар и Юлия Кръстева: Франкофония и франкофилия

Да избереш да пишеш на френски, езика на Другия.

Юлия Кръстева - един от световнопризнатите големи умове на съвремието ни, стана първият носител на наградата за хуманитаристика Холберг (2004 г.), подобна на Нобеловата. През 2005 г. алжирката Асия Джебар - голямата дама на франкофонската литература на Магреб, бе избрана за член на Френската академия и стана първата постколониална авторка, която получи признание от тази вековна френска културна институция.

Ирен Иванчева изследва как тези две писателки в изгнание - Юлия Кръстева като франкофил и Асия Джебар като франкофон, отразяват и драматизират връзката си с френския, тоест с другия за тях език. Чрез своите есета и романи те представят до голяма степен френския език като пространство на социална и артистична свобода, служейки си с него като с инструмент, който им позволява да преодолеят травмата от изгнанието, а в случая и на Джебар - и на колониалното минало на Алжир. На българката Юлия Кръстева френският език ѝ носи освобождение от тоталитарното общество, което тя напуска, за да може да постигне свобода на мислене и себеизразяване. Драматичните съдби на тези две интелектуалки в изгнание позволяват, благодарение на прецизния анализ и богатството на контекста на това изследване, да се постигнат обобщения за два различни типа писатели, боравещи с френския език като език на Другия - този на писателя франкофон и този на писателя франкофил. Изданието съдържа и пространствено интервю с Юлия Кръстева.