"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |
|
Бойко Панов Ламбовски е роден в София през 1960 г. Завършил е френска гимназия в София и литература в Москва. Пише съвременна поезия, лауреат е на множество поетични награди, между които: "Владимир Башев" - за дебютна книга, "Гео Милев" - за принос в съвременното изкуство, "Дървената роза" - за книгата му "Ален декаданс" и др. Книгата му "Тежка картечница преди сън" е номинирана от България за Международната награда "Балканика" 2003. Негови стихове са превеждани на сръбски, немски, английски, руски, чешки, полски, италиански и др. Пише още публицистика и ... |
|
"Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка - едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът!" Митко Новков "Комореби" е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя продължава неговите наблюдения и самонаблюдения на словесен фотограф. От книгата лъха свежест, финес и чувство зя мярка - и в броя на философските питанки, и в безброя на вътрешните ... |
|
"Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после само с една сълза да сложи точка на миналото време. Тя може да се запие в самотните светове на чувствата, да се блъска във вълните на неразбирането, в скалата на човешкото време с мечтата за една "чиста и светла пътека в очите на другия". Такива мисли се трупаха в главата ми, като четях ... |
|
"Ако перифразирам Одън - "дъждът роди поет". Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга." Иван Ланджев "Да фланираш из един свят, вече видян и описан преди теб, да се рееш из книги, градове и любови, вече прочетени и обходени... И с един късноромантически замах да ги снабдиш отново с отровния чар на тъгата, да събудиш минали гласове, да бродиш подир Бродски из късните есени... Иронии и меланхолии да се застъпват пътем... ... |
|
"...Преходен период, ще се помъчим малко, ще потърпим лишения." Откак съм се родил, периодът е все "преходен" и все трудности преодоляваме. В началото, от буржоазен строй към социализъм, след това от социализъм към комунизъм - хай, да му се не видят преходните периоди макар, кога се не свършиха! Аз съм вече в "преходния период" между живота и смъртта и няма да се оправят работите." 4 януари 1953 г. (Димитър Чорбаджийски - Чудомир ) ... |
|
Поезията на Вардан Хакобян е белязана с дълбок драматизъм и екзистенциалност, често изразени чрез автентична парадоксална метафоричност. Драматизмът на Вардан Хакобян е мъдър и светъл, катарзисен - той не внушава безнадеждност и отчаяние, а обратното, в сблъсъка с омразата се ражда любовта, в сблъсъка с мрака се ражда светлината, в сблъсъка със смъртта се ражда нов живот. Неговата поезия е свидетелство именно на тази трансформация, следствие на която посредством "космическото съзидание" на Словото - "Черната градина" ("Градината на смъртта") се превръща в "Градина на Живота". Родена ... |
|
"Милост към езика" е надсловът на малкото на брой, но изключително стойностни стихотворения във втората книга на Боряна Кацарска. Вярвам, че появата ѝ няма да остане незабелязана от ценителите на високата поезия! Боряна Кацарска има памет за езика на предците си (биологични или литературни), но и когато се обръща към стиховете на други автори, с които усеща "родство по избор", нейните стихове говорят на свой език и с особено внимание към поетическата форма." Иван Цанев ... |