В книгата се изследва българската драматургия, създадена между 1944 и 1989 г., чиято фабула се основава върху нелегалната комунистическа съпротива у нас по време на Втората световна война. Предлага се нов прочит както на разглежданите автори и текстове, така и на предизвикалите ги събития, на историята и условията, които са породили тези пиеси и в които са се появили те. Книгата представлява интерес не само за специализираната аудитория, но и за един по-широк кръг читатели с хуманитарна нагласа.
Пиесите, разказващи за въоръжената комунистическа съпротива срещу властта в първата половина на 40-те години на XX в. са разделени на две основни части: "драми на правата съпротива" и "драми на обратната съпротива". "Драмите на правата съпротива" изискват възходящо и целенасочено действие, хронология на събитията и показват изначалната неопределеност на борбата, както и неизбежността на победата на "положителните сили", подкрепени напълно от историята и народа. В този дял се разполагат драмите на К. Кюлявков, О. Василев, Л. Стрелков, К. Зидаров и др.
В "драмите на обратната съпротива", появили се след 1956 г., настъпва колебание по отношение на драматическото действие и времето става несигурно, местейки се между настоящето и миналото. Също по-колебливи се оказват позициите на Акционера и Реакционера, а между възгледите за историческата неизбежност и хуманна справедливост се появява ясна и тревожна пукнатина. "Положителният герой" е самотен и по-скоро негови вътрешни причини го карат да реагира на въздействието отвън. Тук се разполагат творбите на И. Пейчев, И. Радоев, Н. Русев, Г. Марков и др.
През 70-те години започва бавното, но сигурно отмиране на жанра "съпротивителна драма", обхванал периода на тоталитарния социализъм в България и явяващ се важна част от носещата конструкция на Големия разказ на комунизма. В най-съпротивителния си вид тези текстове всъщност загърбват миналото, което трябва да бъде легализирано и героизирано, и започват да сеят съмнения и тревоги в настоящето. Така в крайна сметка целият жанр преминава в нелегалност.