Книгата разказва малко за живота и много за делото на Васил Стоин - човека, поставил основите на теренно-събираческата дейност на българската народна песен. Музикално надарен, и което е по-важно за неговото време - музикално образован, влюбен в народната песен още от младини, Васил Стоин събира и систематизира хиляди народни песни. И това той прави в името на своя народ, с достойни за възхищение всеотдайност и упоритост, независимо от всевъзможните пречки и трудности, без да търси признание или облага. Книгата е предназначена не само за специалисти - фолклористи, изкуствоведи, но и за по-широк кръг от хора, които се ... |
|
По въпроса за книгата през XXI век ... Книгоиздаването отдавна не е същото. Докато през XX в. книжният бизнес беше притиснат от електронните медии, то в последните години виртуалният свят промени статута на книгата. Което някои наричат революция, а други апокалипсис. Какво се случва? Традицията на книжното правене и разпространение, установила се в течение на векове, е на път да се разпадне, като в съзнанието на глобалния потребител на компютри и Интернет повечето от отделните му елементи вече отпадат. Умира ли авторството? Във виртуалното пространство се вихрят грандиозни спекулации с чужди, защитени от Закона, ... |
|
Томът с избрани творби на Димитър Яръмов включва разкази и новели - същите, които превърнаха ненавреме напусналия ни писател, в едно от най-ярките имена в съвременната ни литература. Предговорът е на писателя, живеещ в Ямбол, Любомир Котев - близък приятел на Яръмов. ... |
|
Продължението на романа Вчера. ... Всеки има своето "вчера". Там е първата любов, първото разочарование, първото приятелство и първото предателство. Първата среща със смъртта и първите стъпки по загадъчния, пълен с неизвестности път, който по-късно ще наречем свой живот. После идва зрелостта. Праймтаймът на нашите дни. Най-силните ни години, отредени от безмилостно изтичащото време за осъществяване на мечтите, за реализация на намеренията, за себедоказване и реална защита на принципите ни, на разбиранията ни за смисъла на човешкото присъствие, за морал, чест, достойнство, лична и гражданска свобода. Дали това ще ... |
|
"София в края на осемдесетте години на миналия век прилича на септична яма. Ченгето Младен Демирев се опитва да установи истината за няколко убийства сред шпалир от проститутки, келнери, трафиканти на злато и партийни велможи. В своята най-известна „кримка” Възпитаните трупове пращат писма писателят Валентин Пламенов е по-тъжен и по-бляскав от всякога. „Умираме по малко, всеки ден, всеки час. Царе сме да умираме, отръки ни иде. А да живеем, виж, не винаги умеем. Не знаем как, не знаем защо, не знаем на каква цена.” Тези думи на Младен Демирев сякаш са произнесени от Филип Марлоу. Защото добрите ченгета си приличат. ... |
|
Сборник с научни изследвания. ... Сборникът съдържа доклади от юбилейната научна конференция, състояла се в София по случай 125 години от рождението и 25 години от смъртта на акад. Михаил Арнаудов. Включените изследвания са посветени на делото на големия учен в различни области на хуманитаристиката, както и на съвременното развитие на проблематиката, набелязана в неговите трудове. Разработките са подредени в три основни раздела: "Фолклор", "Литература" и "В света на Михаил Арнаудов". Включени са също обширно въведение за значението на учения, негов непубликуван текст за Яворов, както и ... |
|
По време на странстването ни из Поднебесната много от днес често употребяваните ци, ли, дао и др. звучаха като цитати от Мао в устата на редовите френски маоисти от шестдесетте години, докато на местното население не бяха добре познати нито цитати те, нито философските термини. Да се има предвид, че откритият в Китай няколко века преди Европа барут съвсем не е бил използван само за фойерверки и празнични бомбички, според някои фриволни слухове, а е осигурил победата на династия Сун срещу джурджените (номади от манджурските степи) през X в. Монголците пък го вземат от китайците и първи го използват в Европа срещу унгарците. ... |
|
"Откакто свят светува, властта сочи себе си за произлизаща от свещени източници. Това обаче никак не е вярно. Властта може да бъде не по-малко варварска от безвластието. И когато това се случи, никаква дисциплина, ред и "деполитизация" не могат да отменят, нито да абортират бременността на времето и онова, което ще се роди от него... И то ще бъде татуирано върху челото на тая окаяна страна." Ани Илков ... |
|
Книгата е част от поредицата "Минало несвършено". ... Създаден през есента на 2005 г., "Институтът за изследване на близкото минало" идва да запълни една все по-осезаема липса в академичния и обществения ни живот. Комунистическото минало е загърбено, но не е осмислено и преодоляно, не е изживяно като манталитет и продължава да се възпроизвежда под различни форми. На фона на общественото мълчание за комунизма и сблъсъка на различни частни памети и стратегии за манипулирането им се появяват поколения без историческа памет. Ще бъде жалко, ако преминат през историята или по-точно историята премине през тях, ... |
|
"Твърдят, че нищо не изчезва - или така е, или пък изчезва всичко." Чарлс Буковски "Понеже животът не е подреден и планиран, според мен за него трябва да се говори без претенции за всеобхватност и точност. Тази книга със сюжети за малки разкази можеше да има и друго заглавие: "Калейдоскоп", "Насън и наяве", "Вчера и утре" или дори "Надолу с главата". И понеже всеки живот е и плаване, иска ми се да не пропусна и пожеланието за нея - да има fair winds and following seas - попътен вятър и спокойно море. Всичко е по Закона на махалото: ту наляво, ту надясно. Ту ... |
|
Сюжетите и героите на по-голямата част от белетристичните и драматургическите творби на Кирил Топалов отразяват живота на столичани, поради което той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в Софийски истории. Тя се вглежда в драмите на три поколения софиянци - от дядовците (македонски и тракийски бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата ... |
|
"Тази книга е особена - като героите си. Те нямат имена, посочени са с качество на личността им: Изстрадалата, Гневния, Благородния, Смелата, Лъжкинята, Перфекционистката... Или с онова, което могат - Жрицата. През дневници, разкази, истории се показва развитието на взаимоотношенията в една група; тоест малката група като метафора на цялото човечество. Разказът е кръгов, динамиката се завихря вътре в групата, вътре в книгата, осъществявайки една почти неудържима турбуленция, която всмуква читателя и го провокира да чете още и още... И четейки, да разбира, че тази особена книга е написана за него самия. Защото и той е ... |