"Настоящата книга е продължение на изданието Вандова, Мария и Никола Вандов, Театрална работилница Сфумато (1989 - 2009), което излезе през 2009 година. Тогава, не подозирахме, че направеното е том първи от вече двутомната книга-летопис за Сфумато. Новата книга излиза във връзка с 30-годишнината на тази уникална за България театрална лаборатория, която е спечелвала, печели и днес заслужено признание у нас и в чужбина. Настоящата книга има сходна структура с предишната. Отново най-голям дял в нея имат текстовете на или разговорите с Маргарита Младенова и Иван Добчев - основателите на Театралната работилница през 1989 ... |
|
Книгата се опитва да прочете българската комедия между двете световни войни наново, адекватно на сегашното време, на неговите интереси и език. Търси се подход, в който прагматично - така да се каже, напълно в "духа на комедията" - да се обсъждат авторитетните изказвания по отношение на теоретичните проблеми за комичното и комедията, да се отчитат тяхната свобода, вечно "преобличане" и оцеляване. Безспорно комедиите на Ст. Л. Костов са най-интересният и значим обект на изследване в този исторически период, но не са пропуснати и текстовете на много други негови съвременници, някои от които повече или по- ... |
|
Книгата разглежда целият корпус на българската възрожденска драматургия и въвежда в научно обръщение някои малко познати и неизследвани произведения. Изследването анализира въобразяването на своето и чуждото и очертава парадигмата на героичното и позорното и проекта на модерността, свързан с прекомпозиране на патриархалното съзнание. Сюжетите на възрожденската драматургия и възможностите й за влияние са коментирани като ресурс за изграждане на националния пантеон. Последен е пътят, по който Райна Княгиня, Хаджи Димитър и "Шуми Марица" се превръщат в национални символи. ... |
|
Книгата съдържа богат снимков материал и е издадена луксозно с твърда и мека подвързия, на 3 езика - български, руски и английски език. През месец февруари 2005 г. ще бъде отпечатана на френски и немски, предстои превод на италиански език. В "Българския оперен мит. Тримата баси и трите сопрани", д-р Магдалена Манолова отделя специално място на Борис Христов - човекът легенда, Николай Гяуров - ненадминатият крал Филип, Никола Гюзелев - гласът, който живописва, Райна Кабиванска - голямата трагичка, родена примадона, Анна Томова-Синтова - Моцартова и Щраусова икона, Гена Димитрова - глас, който се ражда веднъж на ... |
|
Представител на следвоенното поколение испански изследователи, историкът Хосе Антонио Маравал (1911-1986) е един от малкото учени в периода след Втората световна война, който чрез широтата на разглежданите теми надмогва интелектуалната изолация, в която се озовава академичният свят на франкистка Испания. Изследователските интереси на Маравал са насочени към историята на менталността в преходното време между Ренесанс и Модерност. Автор е на повече от сто научни труда, между които "Испанска теория за държавата през XVІІ век, Антични и Модерни", "Идеята за прогреса в началното развитие на обществата", & ... |
|
"Играещият човек е живият човек. По същество актьорът пресъздава една измислица, един сън." Лий Страсбърг ... "Обявявайки първоначалната си цел, Лий Страсбърг твърди, че тази книга за играта на актьора е предназначена за широка публика. "Това не е учебник; това е първият опит някой да обясни какво представлява актьорската игра, каква е системата на Станиславски, какво е Методът." Докато работи над книгата, Страсбърг е категоричен, че пише не само за публиката, която се интересува от театър, а по-важното - за онази, която се интересува какво е творчеството. Докато изследва природата на ... |
|
Плешивата певица, Носорог, Столовете, Урокът и Кралят умира, събрани в настоящото издание, са най-знаменитите и влиятелни пиеси на Йожен Йонеско. Първото издание на сборника в България, в превод на Бояна Петрова, датира от 1999 година. Плешивата певица е дебютната пиеса или "антипиеса" на автора, оживяла на сцената за пръв път през 1950 г. в парижкия театър Ноктамбюл и спрягана като образцов пример за театрален абсурд. Пренебрегвайки изискванията за логика в действието, психологията и езика на героите, Йонеско разчупва всички норми на класическия театър и превръща експерименталното провокативно безсмислие в ... |
|
За какво става тогава дума? Сигурно ще ми кажете за какво всъщност става дума. Разбирам, че ще го кажете. Със сигурност сега веднага ще ми кажете за какво в действителност става дума. Вие очевидно отдавна чакате да ми го кажете. Даниел Келман е роден през 1975 г. в Мюнхен. Израства във Виена. Следва философия и германистика във Виенския университет. В момента преподава в Нюйоркския университет и е член на Немската Академия за език и поезия. Първият му роман Аз и Камински (2003) му носи международна известност, но получава световно признание с романа Измерването на света (2005), който оглавява списъка на най- ... |
|
Ръководство за анализ и творческо тълкуване на човешките мотиви. Тази книга, с появяването си, насочва прожекторите към останалите дотогава тъмни ъгли и сфери на живота. Времето е оценило нейните достойнства и се е отнесло благосклонно. Тя може да обясни защо една пиеса е лоша много преди да сте подписали много скъпо струващи договори. От сега нататък средностатистическият човек, няма да има оправдание да се изразява неясно. Веднъж щом прочетете тази книга, ще знаете защо всеки един роман, всеки един филм, всяка една пиеса, всеки един разказ ви е бил скучен или по-важното - защо е бил вълнуващ. Тази книга ще повлияе ... |
|
Поет, драматург, актьор, режисьор, художник, публицист, философ, етнограф, през 1938 година Антонен Арто (1896 - 1948) публикува сборник с кратки есеистични творби под заглавието "Театърът и неговият двойник". В тях той излага възгледите си за необходимостта от промяна в самата идея за театъра, който губи смисъл, лишен от магическа връзка с действителността. Според Арто съвременният театър, изцяло подвластен на писания текст, трябва да бъде заменен от т.нар. Театър на жестокостта. Авторът твърди, че Театърът на жестокостта е труден преди всичко за самия режисьор, а елементите на жестокост би следвало да ... |
|
Съставител: Людмил Димитров. ... Петте включени в сборника пиеси са представителни за словенската драматургия на XX век. Това са: "Любов" от Зофка Кведер (1901) "Поквара в долината на свети Флориан" от Иван Цанкар (1907) "Случката в град Гога" от Славко Грум (1930) "Мъртвият идва за любимата си" от Светлана Макарович (1986) "А Леонардо?" от Евалд Флисар (1992) Първите две са написани, докато страната е австро-унгарска провинция, третата - в Кралство Югославия, четвъртата - по времето на СФРЮ и последната - през първата година на Словения като самостоятелна държава. ... |
|
"Интелектът може да възприеме ренесансовата форма - пише Джулио Карло Арган - докато чувствителността, която по своята природа е ирационална, възприема изображенията. Величието на артиста се състои следователно в обединяване на техника и изображение, в докосване на емоциите, в упражняване на убеждаването. Затова Бернини е един от шампионите на тази култура, този, който с колонадата на площад "Сан Пиетро" трансформира символа, купола на Микеланджело, в алегория, т.е. в манифест: този който създава едни от най-успешните и виртуозни произведения на римския барок: психологическата илюзия на балдахина в " ... |