Книгата разглежда недостоверната митология около хюбристичния княз Симеон I, която е натрупана през последните два века под влияние на светския дух, и която ни пречи да видим, че върховото време на България е управлението на св. княз Борис (852 – 907) и особено 30-годишният мирен период от Покръстването (864) до Великия събор (893 – 894), когато са извършени главните богоблагословени епохални дела в българската история, духовност, книжовност и култура. ... |
|
|
Павел Евдокимов ни дава едно изследване на красотата, на онази богочовешка красота, "която ще спаси света", както пише Достоевски. Трябваше да се появи един наистина велик православен богослов, за да бъде доведено това начинание до добър завършек; до красив завършек, всъщност - без да се изпада нито в естетизация, нито в интелектуална схематизация на тайната. Задачата трябваше да бъде изпълнена от гледната точка на едно богословие, което прославя Бога в общността на преобразените - а ние знаем, че през последните години Евдокимов написа важни изследвания върху източната християнска духовност и богослужение. ... |
|
|
Богомило-катарски влияния върху Уиклиф, Лангланд, Тиндейл, Милтън и Блейк ... Професор дфн Георги Василев е преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Неговите изследвания върху богомилството и свързаните с него средновековни европейски движения като патарени, катари и лоларди имат международно признание. Отзиви за изданията на английски език: "В своето творческо и оригинално изследване българският учен Георги Василев се стреми да очертае корените на различни английски реформатори от XIV до XVII век, като ги извлича от катарството в Южна Франция и богомилството в България. Както ... |
|
|
Изключително стойностна творба. Медиевист с международно признание, ерудит с енциклопедическа култура и дълбоки познания за старобългарската ръкописна и старопечатна книга, проф. д-р Климентина Иванова поднася на читателя едно вълнуващо четиво за разцвета на българската книга през XIV век. Говорейки за съдържанието на първите славянски книги, авторката прави блестящ литературоведски анализ на Стария и Новия завет, помага ни да преосмислим посланията на “Петокнижието” и на “Книгата на Йов”, да се докоснем до поетичния блясък на “Песен на песните”, да усетим мъдростта в “Деяния апостолски”. ... |
|
|
Богословието на иконата е фундаментален елемент от единното тяло на Православното Предание. Леонид Успенски предлага на читателя задълбочен и сериозен подход към тайната на свещеното изображение. Той прави преглед на развитието на църковното изкуство на християнския Изток от първите му стъпки в катакомбите до днес. Това е най-достъпното въведение към историята и богословието на иконата и е основен текст, върху който се градят повечето от съвременните изследвания на иконографията. ... |
|
|
"За времето между 1927 и 1932 година проф. Л. Владикин публикува 7 исторически изследвания по проблеми от държавноправен характер. В тях се разглеждат отделни институти на монархията като форма на държавата - регентство, системи на престолонаследие, наследяване на царската власт и др. Сред тях са "Правната природа на библейската монархия" и "Опит за установяване на престолонаследните системи на Древния Рим". Какво може да се научи от исторически държавноправни изследвания, публикувани преди повече от 80 години? Имат ли те познавателно значение след толкова време? Не всички, но тези - да. ... |
|
|
Книгата е посветена на някои от световните проблеми от духовната култура на Средновековна България в периода на зрелия феодализъм в края на ХІІ – ХІV век. Тя разглежда отделни сфери от тази култура, образование и грамотни, книжовни средища и скриптории, географското разпространение на българската книжовност и библиотеки, развитието на научно-реалистичните, космографските и историческите знания. Настоящият петтомник на един от патриарсите на българската историческа мисъл включва ранната му монография "Княз Борис Първи" (1969), последната му книга "Средновековна поезия от и за българите", която тук се ... |
|
|
Книгата надхвърля първоначалното намерение на автора да създаде речник на тетевенския говор, тъй като е сборник, който не само ни запознава с лексикалното богатство на езика на тетевенските балканджии, но ни предоставя възможност да се докоснем до необикновената свежест и автентичната красота на една древна и още жива езикова практика. Тук откритията са на всяка страница, защото става дума не само за езиковедско изследване, а и за свидетелство за един вече отминал патриархален бит, за пъстрия и богат живот на местните хора от древни времена и до днес. В книгата ще откриете: тълковен речник; характерни изрази; случки ... |
|
|
Богомилството е една много красива, кристално чиста и много тъжна приказка, обагрена от светлината на знанието, разпространено по българските земи и по света от Боян Мага, дванадесетте богомилски епископа и стотиците хиляди верни последователи. Книгата разказва историята на едно чисто Христово учение, създадено в България, разпространено във Византия и по-голямата част на средновековна Европа. Потърсен е отговор на въпросите: Може ли богомилското движение да бъде рестартирано? Защо Богомилството се е появило в България и сред българския народ? Как създателите на учението са определили територията и народите, където ... |
|
|
Тази част от книгата сдържа анализите на автора и аргументите му в подкрепа на основните идеи, изложени все по-задълбочено в отделните публикувани на български език части, по следните теми: Същност на богомилската Църква на Бога според Лионския ръкопис (написан на окситански език, открит през XVIII век в протестантски среди и преведен на френски през XIX век). Този ръкопис е изключително важен за непредубедения читател, желаещ да разбере и усети забулената в лъжи и умишлени фалшификации истина за онази невидима Божия Църква, която не е институция, нито човешко дело, а е една-единствена и съществува по Божията воля в ... |
|
|
Книгата "Бог бе слово" е опит да се опише християнството, видяно през призмата на езика. Езиковият анализ позволява да се проникне в древните представи за света и неговото устройство. В книгата се анализира и еволюцията от митологични езически представи до образа на света, характерен за християнството, и се проследява отражението на тази еволюция в терминологията. Съпоставена е славянската богословска терминология със същата в гръцки, латински и западноевропейски езици. Отделено е специално внимание на богословската терминология, изградена от светите братя Кирил и Методий. ... |
|
|
Книга на Еклисиаста, една от най-известните, цитирани и със съвременно звучене книги от Стария Завет, в староеврейския си оригинал се нарича Кохелет. И едната, и другата дума означават човек, който говори пред събрание, проповедник. Тук древният автор показва образа на мъдреца, който е постигнал всички земни блага, изпитал е всичко, за което човек може да мечтае, и е стигнал до извода за безсмислието на битието. ... |
Книги
