Изданието включва коментара върху Платоновия диалог "Пир" и няколко кратки трактата на Марсилио Фичино (1433-1499) - един от най-ярките мислители от епохата на италианския Ренесанс. Подбраните текстове представят съдържателното ядро на неговото всеобхватно дело и същината на един мащабен интелектуален проект, чийто замисъл може да бъде определен като възраждане на Платоновата философия. Те разкриват стилистичното разнообразие на Фичиновото философстване, разгръщащо се между строгата трактатна форма, пластичността на диалога и съкровеността на епистоларния жанр, както и съвършенството на една изказна форма, ... |
|
Разговори със себе си. Тълкувания на псалми. Проповеди ... Събраните в това издание кратки произведения на Аврелий Августин (354-430), определян като "учителя на Запада“, са представителни за най-съществените теми в неговото творчество и очертават фундаментите на неговата богословско-философска мисловна система. Акцентите падат върху проблемите за същността на човека, отношението благодат-воля, фундаменталния проблем за произхода на злото, както и върху тревожния въпрос за истинното познание, призванието на науките, ролята на човешката мисъл. Това са теми, които са вълнували философската мисъл от самата ѝ поява ... |
|
Хигиена и медицина през междувоенния период. ... Книгата Управление на бедността представя дисертационното изследване на Вероника Димитрова. Фокусът е върху техниките на здравеопазването и медицината, които се прицелват в управлението на съвместния живот и имат ефекти върху модернизирането му. През междувоенния период бедността изглежда революционна заплаха. Тя е политически и епистемологически проблем - въпросът е не само как да бъде регулирана, а в какви термини да бъде мислена. Решенията от този период се опитват да отговорят на въпроса - как да бъде мислена бедността, така че да подлежи на регулация и управление. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Christiana" на издателство "Изток - Запад". ... Анселм Кентърбърийски (ок. 1033 - 1109) е средновековен философ, теолог, бенедиктински монах и архиепископ на Кентърбъри от 1093 до 1109 г. Наричан е основател на схоластиката и е известен като създател на онтологическото доказателство за съществуването на Бога. През 1720 г. Анселм е признат за учител на църквата от папа Климент XI. Той е един от най-изтъкнатите богослови на западното християнство през Средновековието. Анселм е роден в Аоста в Кралство Арл около 1033 г. Семейството му е родственик на Савойската династия. ... |
|
"Трактат за безсмъртието на душата" на Пиетро Помпонаци (1462-1525) е възлово съчинение в историята на ренесансовата философия. Помонаци разгръща една от най-травматичните за християнската доктрина теми - за безсмъртието на индивидуалната душа, като без страх черпи идеи от стоическата и неоплатонистката философия и дава израз на скептицизма си относно възможността за чисто разсъдъчно разрешаване на този проблем. Помпонаци реализира един от възможните ходове за утвърждаване на самоценността и свободата на философското изследване - ясното отграничаване на прерогативите на разума от тези на вярата и налагането на ... |
|
Включените текстове обхващат магистралните идеи на Бонавентура в сферата на собствено философското, при което акцентът пада върху човешката познавателна способност, върху възможностите и границите на човешкия ум в неговото движение към адекватно познаване на Бога и света. Св. Бонавентура е италиански теолог и философ, генерал на Францисканския орден. Канонизиран за светец през 1484 г. от папа Сикст IV и обявен за доктор на църквата от папа Сикст V през 1587 г. Най-известният му труд е "Пътеводител на ума към Бога". Основната тематика в работата му е свързана с теологията и дали тя може да бъде възприето като & ... |
|
Настоящата книга обединява историко-философски и култур-философски есета, написани на общодостъпен език. Те гравитират около четирима ключови автори: двама от епохата на Романтизма - Новалис и Фридрих Шлегел и двама, оставили траен отпечатък върху световната философия - Мартин Хайдегер и Жак Дерида. ... |
|
Кратка история на античната естетика."Естетическото - според Лосев - е изразителното, онзи вътрешен смисъл, който се проявява външно. Но ако се вгледаме внимателно,... пред нас са не само изразителните форми на живота, но и мощен културен пласт. Пред нас е история на културата на древните гърци и римляни. А какво е култура? Да се обърнем към латинския език. Култура означава отглеждане. И гръко-римският свят, така нареченият античен, толкова енергично отглежда своя живот, че и след хилядолетия четем Омир, поемите Илиада и Одисея великите трагици на V в. пр.н.е. Есхил, Софокъл, Еврипид, великите философи Платон, ... |
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
В периода 1891 - 1907 г. Андре Жид създава няколко произведения, които условно нарича Трактати, макар те да включват елементи от различни литературни жанрове. В тях излага схващанията си за изкуството в духа на постсимволистичната естетика (Трактат за Нарцис. Теория на символа), размишлява за преходността на желанието (Любовният опит, или трактат за напразното желание), предлага ни разказ за изгубената вяра в думите, които, лишени от истинност, превръщат онзи, който ги изрича, в измамник (Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк), говори за трите вида морал: на добродетелта и жертвоготовността; на зачитането на върховния ... |
|
От нейните начала до епохата на елинизма. Учебникът има за цел да предостави онзи минимум знания за Античността, който е редно да притежава занимаващият се с философия. Същевременно той прокламира и донякъде демонстрира ефективността на т.нар. културологичен подход при историко-философските изследвания, въвличащ в реконструкцията на ученията от миналото светогледния хинтергрунд на съответното умствено построение. Това разширяване на житейския и светогледния контекст позволява, заедно с всичко останало, своего рода персонализиране на историческата реконструкция, а оттук и отстояване на застъпваните от изследователя ... |
|
Има ли една-единствена истина за развитието на човека? Според Кен Уилбър - не. По увлекателен начин той ни въвежда в своята иновативна идея за четирите "квадранта" на развитие - според нея всяка стъпка в еволюцията на човека включва вътрешно и външно измерение, а всяко от тях има индивидуален и колективен аспект. В "Кратка история на всичко" Кен Уилбър, наричан още Айнщайн на съзнанието, ни повежда на пътешествие през времето и пространството, от дълбините на човешката душа до необята на космоса. Обхващайки невъобразимо дългия период от Големия взрив до навечерието на XXI век, той ни представя ... |