"Романът "Звезди под клепачите" на Николай Терзийски е опора в мигове на болезнено колебание, дали да простим на някого, или да го осъдим. Ще открием истини за хората под българското небе, за пропастите по пътя им, които те превръщат в свобода и страст, за техните изпълнени с труд, пречки и упорство дни. Този роман ни е особено нужен, когато сме решили да напуснем най-важния за нас човек, но всичко - нашата кръв, въздухът в дробовете ни, часовете, които разсичат сърцата надве, крещят: "Върни се!". Този роман на Николай Терзийски е необходим днес и сега, за да не се превърне животът ни в ... |
|
|
Революцията е победена - може би защото е изгубила своя загадъчен лидер. Йосип Ротски (да не се бърка с Йосиф Бродски или Йозеф Рот), музикалният герой на барикадите, е принуден да бяга, при което поставя на карта съдбата на много други Йосифовци. Службите за сигурност са по петите му, но това е само част от проблема. Неподходяща любов, банкова тайна, неприятен затворнически опит и един по неволя проведен, но пък успешен атентат, ще го принудят да се изправи срещу самия себе си. Смях и болка, разум и забрава, студ и ад, ирония и отчаяние се преплитат в пътя му към последното скривалище - мястото, откъдето дирижира нощния ... |
|
|
В България бащата на стареца бил състоятелен търговец на текстил. С годините изгубил зрението си. Когато пристигнал в Израел, бил съвсем сляп, вече не бил първа младост - на 51 години, роден през 1899 година - и не говорел иврит. Отворил будка за продажба на вестници до входа на магазин от търговската верига Машбир лацархан в Тел Авив. Хвалел се на всички, че що се отнася до парите, нито един клиент никога не е успял да го измами. Бащата на жената на стареца бил хладилен техник в Машбир лацархан. Завършил инженерство в Белгия благодарение на парите, спестени от майка му тъкмо с тази цел. Грош след грош спестявала тя за ... |
|
|
Академик Урумов е известен учен, работещ върху новаторска теория, която осмисля целия му досегашен труд и има потенциала да отвори нови пътища в борбата срещу рака. Въпреки проблемите в ръководения от него институт и неудачния си личен живот той остава несломим благодарение на чувството си за достойнство. Племенникът му Сашо, който публикува научната хипотеза на вуйчо си без негово знание, е онази страна на професор Урумов, която на него му липсва - деловитост, практичен ум, способност да преодолява препятствията, без да бъде препъван от предубеждения и предразсъдъци. Съдбата на двамата герои е преплетена не само заради ... |
|
|
"Дж. М. Кутси ни казва онова, което винаги сме подозирали и от което винаги сме се страхували - че политическата промяна е безсилна да премахне човешкото нещастие. Disgrace (Безчестие) е първия му роман, в който той открито пише за Южна Африка от периода след апартейда, а безрадостната картина, която рисува, не носи утеха никому, без оглед на раста, националността и гледната точка." Андрю О'Хеър, 1999 Романът печели награда Букър за 1999г. Южноафриканският писател Дж. М. Кутси (роден в Кейптаун през 1940 г.) е автор на множество романи, между които В очакване на варварите, Майсторът от Петенбург, Живот ... |
|
|
"Искате ли да научите откъде дошъл Путин? Какви са днешните руски хора? И защо са такива, каквито са? Прочетете тази книга. Авторката години наред си води дневник за душата на своя народ - с любов и омраза. Учените твърдят, че за душата няма място в човешкото тяло. Къде се намира тя тогава? Костюченко посещава домове и училища, сяда около масите на сватби и тържества и задава на родители и деца въпроси за любов и омраза. И така пред нас се възправя чудовището, чиито следи днес виждаме в Киев, Буча и Ирпин същото онова чудовище, което хвърля целия свят в ужас за неговото бъдеще." Светлана Алексиевич, носител на ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Трето издание. ... Кървави разкази на Александър Чакъров са игра на руска рулетка без празно място в барабана, като в револвера на съдбата са заредени разкази-патрони с опустошителна сила. Всяка една история е в състояние брутално да ви разкъса, разпилее и после сбере на безформена купчинка за кървав помен с ракия и барут."Ако на изпипана в детайла и добре поднесена словесност ви се иска да ръкопляскате благоприлично, от Кървави разкази ще ви иде да ударите капата в земята, да препсувате вселената и да скръцнете със зъби на света и кривините му. Александър Чакъров не предлага елегантна литературна разходка с ... |
|
|
Трето илюстровано издание. ... Действието ни отвежда на диво пътуване из Лудогорието. Не по-малко шеметни са и героите в този роман, който поразява с универсалните си послания, поднесени с непретенциозен, но въздействащ стил. В същото време той е безкомпромисна сатира, която не спестява нищо. Разслоението в обществото ни може да бъде жестоко и непреодолимо, но погледнем ли отвъд видимите различия, прозират нишките, които ни свързват. Понякога те носят името на любовта, друг път - на инстинктивната нужда да подадеш ръка на човек в нужда."Керван за гарвани е роман за дивата пустота на Лудогорието, за живеца на жителите ... |
|
|
Девет сказания от старите дни на чудеса и юначества. ... Орисия е откровение на Стефан Стефанов в духа на най-доброто от българската културна традиция. Народното творчество и история са вдъхновители на девет разказа, в които опасността върви ръка за ръка с надеждата, възмездието - с прошката, а усмивката - със сълзата. В Орисия любовта на самодивите е равносилна само на техните проклятия, решителността на юнаците е в сблъсък с коварството на предателите, а мъдростта и верността ще пребъдат във времето. Орисия е една шевица от размишления, чувства и премеждия, които могат да бъдат родени единствено по нашите земи. ... |
|
|
"Много радост и много тъга. Любов и смърт. Приливът на Ерос и отливът на Танатос. Между тези брегове се люшка животът и добре че са думите на Мария Донева, за да ни напомнят, че всичко в него си струва да премине през сърцата ни." Веселина Седларска "В лятото на Мария Донева бялото е онова, което светлината вече не може да бъде. Бялото е претворената светлина. В тези стихове сред чистата радост от дните се надвесват сенките на тъгата. Но силата на бялото е в това да смеси тъгата с всички останали цветове. За да бъде отново животът!" Здравко Дечев "Поезията в книгата на Мария Донева е такава, ... |
|
|
"Дебютният роман на Камелия Панайотова е болезнено автофикционално брожение по следите на изгубения дом и несъстоялото се родителство. Красив разказ за майката, за изоставянето и живота с липсата, за насилието над ума и тялото, за истинското сестринство и окончателното откъсване от утробата. Той ще продължава да е зловещо актуален, докато светът продължава да гледа на жените като на едно парче месо. В Ане самото име на героинята вика към майката - за да я намери съвсем другаде." Антония Апостолова "Ане ще ви припомни, че има много начини да бъдем жестоки към себе си. Но и че там, в суровия свят, някой ни ... |
Книги
