"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
Прозата на Емилия Дворянова е обсебваща. Силата на нейното слово се надига като вълна, за да залее собствените ни бездни с истина. И точно тогава писателката ни въвлича в най-вълнуващото приключение на света: назоваването на нещата. Предложените в тази книга творби дишат женствено, в музиката на вярата, в обятието на образа. С превъзходната си стилистика Емилия Дворянова предизвиква сражения в ума на читателите чрез ликуващите си и трагични истории. Затова "Passion или смъртта на Алиса - La Velata" продължават да бъдат Събитие. Емилия Дворянова е сред най-известните български писатели, дебютирали след 1989 г. ... |
|
|
Думи Отдавна - в далечното му детство още - орляк деца тичаха да се кривим на изпаднал в селото ни просяк, думи. Нима и вие като тях - като невинните деца - сте жестоки, думи? Помня: странникът да ни приласкае с кротък поглед се опитваше, после гневно размахваше юмрук, после завираше лице о дрипавото рамо да скрие бликналите сълзи; но нищо; и сакатото му тяло се изгубваше из пътя, думи. И аз така - като самотника мъдрец - ще се изгубя думи. Но бидейки глупец, аз не ще отмина мълчаливо, думи. С плътта си ще ви храня, думи, с кръвта си ще ви поя, думи, душата си - да я разкъсате за зрелище - ще ви отдам, думи; върху ... |
|
|
Тревожен, подобно на пророчески сън, този роман се носи като реката, която тече през него. Тя не е просто тъмна вода, където се ловят гигантски скатове и изчезват мъже. Лаконичният и експресивен стил съобщава голяма част от онова, което Селва Алмада многозначително премълчава. Историята е разказана с елиптични, кратки изречения и в откъси на различни времеви нива, в които вече случилото се и случващото се в момента се движат като в кръг. Пряката реч на героите и речта на разказвача се сливат, така че често не е ясно къде се намираме във времето, кой говори и кой заговаря след него. От една страна, този стилистичен похват ... |
|
|
Халюцинация за роман."Полина Видас е написала история, където истинското и реалното правят безброй неуспешни опити да се слеят в едно, за да покажат света и в процеса се превръщат от идеи в машини, които произвеждат комични, страшни, изумителни и тъжни ефекти. Ако някога учените синтезират наркотик, който позволява да се преживее общата халюцинация на Борхес, Лем и Бъроуз, трябва задължително да го кръстят на този роман." Владимир Полеганов "Чудесно чувство за хумор е проявила Полина Видас в своята Панспермия. Тънко, хитро кодирано, умно маскирано - под научност, под сериозност, под какво ли не, но ... |
|
|
"Това е роман за желанието да напишеш роман - чудесна тема! И да го наречеш по такъв прекрасен и безобразен начин... По дяволите, ако такива са жените без качества, аз ще харесвам и ценя единствено тях и нищо друго..." Тома Марков "Роман, уютен като дом, за който не е нужен кредит, а единствено доверие и желание. В стаите му има хумор и ирония, лишена от претенции ерудиция, женска и момичешка непосредственост, а през прозорците влизат светлина, разговори и истории. Вратата не е заключена, всеки може да влезе, може и да не пожелае да излезе обратно навън, преди да го е прочел." Стефан Иванов ... |
|
|
"В есето Митко Новков е намерил своя жанр. Събраните в тази книга културологични и литературоведски есета стъпват върху впечатляваща начетеност и от тях читателят може да научи много. Но те са най-вече резултата от едно нестихващо любопитство към хуманитарното знание, от дръзко вглеждане под повърхността на познатото, от способността на автора да вижда неподозирани връзки между нещата и неочакван смисъл в детайлите. Есетата в тази книга откриват своите сюжети на интелектуално търсачество в широкото пространство от Античността до съвременността, от митологията до съвременната литература, и при това ги разказва ... |
|
|
Какво е саможертвата? Да загинеш на бойното поле в името на отечеството или да спасиш живота на едно дете? Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка - новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче. Затрогващ и хуманен, Рана e отзвук от жестоките болки на една ... |
|
|
В тези разкази Алек Попов се обръща към стилистиката на класическата ренесансова новела, позната ни от Декамерон на Бокачо, за да я обогати и надгради с нови теми, съвременно светоусещане и лексика. Той дава пълна свобода на въображението си, като създава виртуозни сюжети и галерия от ярки, запомнящи се образи, чиито житейски перипетии и вътрешни катарзиси ги карат да търсят и да преоткриват себе си. В книгата са включени и някои от най-впечатляващите разкази и новели на писателя, излизали през годините. Необикновени истории с привкус на магия и мистерия, изпълнени със смайващи обрати, свеж хумор и самоирония. ... |
|
|
"Цветан Тодоров (1939 - 2017) публикува книгата Ние и другите. Френската мисъл за човешкото многообразие в началото на 1989 година, а я е писал години преди това. В нея той за пръв път излиза от своята дискретност и осъжда недвусмислено режима в тоталитарна България, където е живял до 1963 година. От тази хронология се вижда, че Тодоров се произнася публично против комунистическия режим в родната си страна не просто от конюнктурни съображения. Занапред ученият ще пише по въпроси, които са в тясна връзка с неговия жизнен опит. А в битието си на французин, дошъл от друга страна, Тодоров се опитва да разбере как ... |
|
|
Една история за злощастието на българите от Тракия и за любовта, която може да премини през времето и да продължи отвъд. Нищо по-малко от вечност - една приказка, най-страшната, която баба може да разкаже на своята внучка. Приказка не измислена, а изстрадана, в която има човешки бесове, опиянени от кръв и женска плът. Има крясък на злорадо надмощие и писъци на осквернено моминство. Има мъже - бащи, съпрузи, братя - полудели от мъка и безсилие, че никак не могат да помогнат на своите. Има плач, стонове и обезумели очи. Има изнурени тела и разранени крака, препъващи се в камъни и трупове. Има зловоние от разложено и дрехи, ... |
|
|
"Книга, която ще ви запрати в друга реалност - вашата; книга, в която днес е вчера, но и утре; книга без герои, защото всички са герои; книга за прискърбната радост, безутешната утеха и мимолетната вечност; книга язвителна, пънкарски поетична, която те изритва с първата глава и те държи наелектризиран до последната. Книга за мен и за теб." Георги Ангелов "Модерността в прозата на Елена Алексиева има различни измерения, но в едно тя остана вярна на класическата проза - тя твори fiction, няма претенцията да разказва действително случили се неща. Онези, които ще търсят и разпознават в творбите ѝ ... |
Книги
