"Всяко неизменно нещо е по-висше от променливите. Но онова, което се познава със сигурност, е неизменно, защото е истинно по необходимост. Нашият ум обаче е променлив. Следва, че това, чрез което познаваме е висше от нашите умове. Но онова, което е над нашите умове не е нищо друго освен Бог и вечната истина. Следователно това, чрез което е налице познанието, е божествената истина и извечното основание." Бонавентура Средновековните философи включени в изданието са: Боеций; Максим Изповедник; Фотий; Константинополски; Анселм Кентърбърийски; Анселм Хавелбергски; Робърт Гросетест; Бонавентура; Тома От ... |
|
|
"Никое въведение не въвежда във философията: тя винаги е в нас като размишление за въпроси, отговори и всеобщи отношения със света дори тогава, когато е малък. Качествено той не се различава от големия, тъй като винаги е изпълнен с различни неща, към които е насочен стремежът за разбиране и единство. Този стремеж разкрива всеобщността в особености, чието представяне налага и систематичност, и рапсодичност в описанието и обяснението на класически и съвременни схващания за философията с основните ѝ теми и понятия, връзката им с езика, науката, религията, културата, идеологиите, общественото устройство, или ... |
|
|
В изданието са представени: Тома от Аквино; Сигер от Брабант; Боеций от Дания; Документът по осъждането на Авероистите; Димитрий Кидонис; Хайнрих Сузо; Аноним; Одон Ригалдус; Бонавентура; Роберт Килуордби; Джон Дънс Скот; Уилям Окам. Книгата е част от поредицата Средновековни философи на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Престъпният човек - според класификацията на Чезаре Ломброзо, обобщена накратко от дъщеря му Джина Ломброзо-Фереро (с предговор от проф. Ч. Ломброзо). Чезаре Ломброзо (1835 - 1909) е доктор по медицина, психиатър и основател на италианската Школа по позитивна криминология, заради което го наричат баща на криминологията. Създава теоретичните и практическите основи на криминалната антропология. Роден е във Верона, учи в Падуа, Виена, Париж и Торино, работи като военен лекар (1859), надзорник на психиатрична клиника (1871), преподавател по съдебна медицина (1878), професор по психиатрия (1896) и по криминална антропология ... |
|
|
От класика на анархизма. Без цензура. ... Михаил Бакунин (1814 - 1876) е световноизвестен руски философ, работил по теорията на анархизма. Трудът му "Бог и държава" е преведен на над 40 езика и има повече от 90 издания. Идеята за Бог налага отказване от човешкия разум и от справедливостта; тя е най-решителното отрицание на човешката свобода и задължително приключва със заробване на човечеството. Характерно за привилегията и за всяка привилегирована позиция е, че убива ума и духа на хората. Привилегированият - било политически, или икономически, е интелектуално и нравствено ограбен човек. ... |
|
|
"Какъв е приносът на Цицерон за разбирането на понятието държава и за нейното най-добро организиране и управление? Преди него гърците също заявяват, че законите трябва да управляват държавата, че целта ѝ се свързва с добрия живот на семействата и т.н. Заслугата на Цицерон се състои в това, че доразвивайки теорията на Аристотел, той обосновава и юридизира съдържанието на понятието за държава - res publica. Доминира мнение сред представителите на правната романистика, че римляните не са създали свое учение за държавата и са отделили много по-малко внимание на публичното право в сравнение с частното. Може би е ... |
|
|
Основен труд на големия психиатър, създател на учението за логотерапията, конспектите за който той пише по време на четиригодишния престой в концентрационните лагери. Цялостно изложение на разработения от него екзистенциален анализ и логотерапия, идеите за екзистенциалния вакуум и ноогенната невроза, за смисъла на живота, страданието, любовта, работата и смъртта. Особено важни за лекаря са психотерапевтичните методи при страховата и натрапливата невроза, сексуалните разстройства и техниката за парадоксното намерение, психологията на меланхолията, шизофренията и самоубийството, както и психологическата помощ в живота. & ... |
|
|
Това е втората, напълно самостоятелна част от поредицата Homo sacer, с която Агамбен придоби авторитета на един от най-оригиналните мислители на съвремието. Книгата преосмисля проекта на европейската модерност, но вече не с термини като биополитика и биовласт (както в Извънредното положение), а през призмата на феномени като извънредно положение и гражданска война. Акцентът е върху възможните уроци за съвременното състояние на западната цивилизация. В Извънредното положение - Агамбен изследва пространството между политическото действие, правния ред и човешкия живот като такъв. Екскурсът от Античност до съвременност ... |
|
|
"Идеята за проза" е една от най-оригиналните книги на Агамбен. Тя се състои от няколко десетки текста ("Идеята за проза" е името само на един от тях) в неопределен жанр, най-близо до есето, посветени на основните неща, или места, които изграждат света на човешкото. От друга гледна точка: състои се от нестандартни във висша степен опити да се дефинират основните категории на хуманитарните и социалните науки. От трети ъгъл, книгата надхвърля полето на философското, за да стъпи отвъд и без това невинаги ясно откроения ръб с литературата. В четвърти аспект книгата е вид експеримент, който заличава не ... |
|
|
"Човешката история беше възвестена от една постъпка на неподчинение според еврейските и гръцките митове. Адам и Ева, живеейки в Едемската градина, са част от природата; те са в хармония с нея, но не преминават отвъд нея. Те са в природата както зародишът е в утробата на майката. Те са хора и в същото време не са все още хора. Всичко това се променя, когато не се подчиняват на една заповед. Като прекъсва връзките със земята и майката, като скъсва пъпната си връв, човекът възниква от дочовешката хармония и е способен да направи първата си стъпка към независимост и свобода. Неподчинението освобождава Адам и Ева и отваря ... |
|
|
Августин и Декарт. От Плитон до Висарион. Статии. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. ... |
|
|
За свободата и вътрешната сила. Наричат Едит Ева Егер - Ане Франк, която оцеля, защото шестнайсетгодишната унгарска еврейка има късмета да остане жива в лагерите на смъртта. Пише книгата си на деветдесетгодишна възраст като разказ за оцеляването си, за изцелението си и за хората, на които е помогнала да се освободят от травмите си. Сравняват Изборът с класиката Човекът в търсене на смисъл на Виктор Франкъл. Менторството и приятелството на Франкъл помагат на Едит да преосмисли преживяното и да разбере, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Авторката емигрира ... |
Книги
