Любимите герои на сеньор Родари оживяват отново с неповторимите илюстрации на Дамян Дамянов! ... Джелсомино е необикновено момче. Той се ражда с толкова силен глас, че един негов поздрав запраща шапките на хората високо в небето. Убеден, че гласът му носи само злополуки, Джелсомино напуска родния си град и се отправя на пътешествие по света в търсене на щастието. Но по време на странстването си той попада в най-чудната страна на Земята! В Страната на лъжците всички казват обратното на действителността, котките лаят, кучетата мяукат, а честните хора са пращани в затвора. С помощта на нарисуваното с тебешир коте Дзопино и ... |
|
|
Илийчо е още малък, но не се страхува от никого и от нищо, освен от кокошки. Всеки, който е поглеждал кокошка в очите, ще го разбере. Илийчо обича майка си, бонбони, Коледа и още сума ти неща, а от миналата година очаква да му подарят велосипед за рождения ден. Най-добрият приятел на Илийчо се казва Орондорамдардагнек. Както виждате, не е лесно да се прочете, камо ли да се произнесе. Затова Илийчо го нарича Август. Той живее под леглото на Илийчо (не точно под леглото, но това е трудно да се обясни накратко). Когато двамата са заедно, винаги се случва нещо необикновено. Забравихме да споменем Гергин, но той така или ... |
|
|
За първи път от векове насам в Страната на сънищата се водят кървави битки за престола, придружени от интриги и насилие. Няколко са претендентите, които притежават кралска кръв, но кой наистина е достоен за крал? Кой ще успее да обедини видения и попътечовци? Кой ще бъде най-добрият владетел? Отново изпълзяват зловещи сили, някои приятели стават предатели, а враговете са тези, които помагат! На кого да се довери Иво и какви тайни ще разкрие той в битката със злото... "Де Форси втренчи пронизващите си очи в Иво. - Завзели сте тр-рона с измама и тр-рябва да понесете последствията от това. Обичайното наказание е смър-рт, ... |
|
|
"Сърце" е роман, написан под формата на дневник. Малкият Енрико всеки ден описва многобройните смешни и трогателни, а понякога тъжни и страшни преживявания на своите съученици. Душевната чистота и пламенното родолюбие на малките италианчета отдавна са ги превърнали в любими герои и на българските деца. Едмондо де Амичис завършва "Военната академия" в Торино. След успеха на първите си книги напуска армията и се отдава на журналистическа и литературна кариера. Романът "Сърце" (1886), заедно с "Пинокио" (1883) на Карло Колоди, са двете най-популярни италиански книги за деца. ... |
|
|
Там, по някаква вита пътека, между разцъфнали дървета, между хубави зелени ливади, прошарени от цветя, минават връстниците на Ян Бибиян, момчета и момичета, мили, хубави, чистички, с блестящи и добри очи, с книжки в ръка, отиват на училище. По-нататък трудолюбив орач държи ралото, пори мъжки земята и пее... По-нататък малко селце, осветено от слънцето... а по широкия път... върви майка му, скръбна, сломена и шепне името на пропадналото си дете. - Майко, майко! - викна Ян Бибиян с всичка сила и протегна ръце към нея, ала нейният мил образ се отдалечава и изчезва. Там, горе от една висока планина се спуща човек и кара ... |
|
|
"Живял дядо със своята баба край морето синьо и дълбоко; те живеели в схлупена къщурка цели тридесет и три години. Старецът ловял със мрежа риба, бабата си прела свойта прежда. Хвърлил той веднъж в морето и извадил от водата рибка, но не като другите, а златна. Молела се тая златна рибка:"Я пусни ме, дядо, пак в морето, ще ти дам каквото пожелаеш" Из "Приказка за Рибаря и рибката" ... |
|
|
"Лодката плуваше по средата на лунната пътечка. Около нея кръжаха светулки и показваха пътя на лодкаря - млад мъж с коса, сплетена на плитки и тежък златен медальон на шията. В лодката седеше малко момченце, което кокореше блеснали очички и сякаш попиваше всичко наоколо. Мъжът насочи лодката към брега. Между тръстиките имаше дървен пристан, а на брега - малка къща, така гъсто обвита в зелени листа, че отдалеч приличаше на храст. На пристана стоеше млада жена с дълги кестеняви коси. Тя се смееше и вятърът довяваше вика ѝ до лодката: - Попътечо, любими попътечо! - Попътечо! - повтори след нея Иво и... се събуди.& ... |
|
|
Всъщност Точица се казва Луиза. През първите си години тя никак не растяла, затова я нарекли Точица. Продължили да и казват така, дори когато тръгнала на училище. Нейните родители са постоянно заети и не и обръщат много внимание. Добре, че Точица има с кого да си играе - Антон живее наблизо, а с него винаги е интересно. Антон умее много неща. С такъв приятел можеш да се впуснеш в най-вълнуващо приключение. ... |
|
|
Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости, отколкото са дните в годината. Вместо знаме, вдига на пилона сестричката си Ида, пада от кокили право в супника на госпожа Петрел, напива прасето и кокошките... Но когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата. ... |
|
|
Стъпка по стъпка... и така приказка след приказка малкото дете си изгражда свят от образи, които през целия му съзнателен живот след това ще дават увереност на постъпките му, сили да се бори за мечтите си и в крайна сметка - да ги осъществи. Книжка от поредицата Стъпка по стъпка на издателство Златното пате. ... |
|
|
Малкият палавник Том Сойер, който тайничко си похапва от сладкото на леля си, постоянно пристъпва забраната и да се къпе в реката, не внимава в час или се забърква в най-невероятни щуротии, мигом печели сърцата на читателите. Сигурно защото в него те откриват самите себе си. Но каквато и да е причината, вече 120 години Том Сойер шества по целия свят. И никой не се изненадва, че той бодро прекрачва в XXI век. Последвайте го и вие! Очакват ви много забавления и смях. ... |
|
|
Ерих Кестнер (1899-1974) е един от най-четените немски автори на XX век. Повечето му произведения са създадени за възрастните, но малкото на брой детски книги му донасят голямата, световната слава. И докато критиците се чудят как е възможно един и същи човек да бъде толкова трезв и саркастичен с възрастните, и толкова весел и авантюристичен с децата, докато обвиняват малките герои, че мислят и говорят като големи, децата от Париж до Токио и от Варшава до Ню Йорк поглъщат книгите му на един дъх. През 1960 година писателят получи и най-голямото отличие за детска литература в света - медала “Ханс Кристиян Андерсен”. През ... |
Книги
