Какво всъщност означава E=mc 2? Обяснявайки и опростявайки понятията за енергия, маса и светлина, проф. Брайън Кокс и проф. Джеф Форшоу демонстрират как структурата на самата природа се съдържа в това уравнение. Енергията и масата са взаимозаменяеми, точно както са доларите и еврото, а обменният курс е скоростта на светлината на квадрат. Как, за Бога, Айнщайн е стигнал до това заключение? И как може скоростта на светлината да си проправи път в уравнение за връзката между енергия и маса? Как една формула подготвя разбирането ни за работата на Вселената? Защо светят звездите? Защо ядрената енергия е толкова по-ефикасна ... |
|
Съвременният свят е силно динамичен. Сложността на социално-икономическите системи нараства главоломно, което изисква и предполага аналогична сложност и на конкретните управленски системи. Оценъчните критерии са определящи, а като правило те не са дори априорно определени и са обект на систематична преоценка и изменения. При цялата системна неопределеност на ситуациите все пак една от доминиращите критериални оценки е свързана с междустрановите съпоставки. Междустрановите оценки предлагат общото усещане за успех или изоставане, което до голяма степен формира и удовлетворението (респективно неудовлетворението), както и ... |
|
Един век по-късно автократични лидери отново превземат държава след държава и разпалват кризи, а някои от тях и войни... Путин, Тръмп, Си Дзинпин, Ердоган, Орбан - приликите между тези авторитарни лидери, доближаващи се или мечтаещи да бъдат диктатори, са много повече от разликите между тях. Как се случи така, че за кратък период от време демокрацията по света отново е в отстъпление, а агресията и милитаризмът диктуват световните събития? Гидиън Рахман е свидетел от първо лице на възхода на повечето от тези автократични лидери и бие камбаната в тази толкова нужна и важна книга. В нея той изследва как и защо след ... |
|
Джон Миършаймър може да бъде наречен един от най-влиятелните мислители в наши дни и книгата му Голямата заблуда показва защо. Това е един от най-значимите трудове в областта на международните отношения, но и един от най-депресиращите, защото неговата централна теза за анархичната природа на международната система е аргументирана безупречно и трудно може да бъде оспорена. Според автора погрешно възприетият либерален идеализъм (а не реализъм) във външната политика всъщност е причината за много от настоящите световни проблеми. Либералният идеализъм е в най-добрия случай чиста заблуда, а в най-лошия - откровено лицемерие, тъй ... |