За какво е човешкият живот? Какво означава да си истински човек? Предопределен ли съм от условията при моето раждане, или мога да ги променя? Как разбирам и се справям с надеждите, страховете и тревогите, които оформят живота ми? Това са екзистенциални въпроси. Те не изискват цялостно обяснение за природата на реалността. Нито пък може да им се отговори с научни понятия. Те започват с основния факт, че хората живеят в релация със света около тях. Хората имат проекти, които искат да осъществят; техните избори са основани на надежди за бъдещето. Все пак животът е краен и ние се изправяме пред неизбежната смърт. И какво, ... |
|
"Развитието на философията през двайсете години на XX век бе съсредоточено предимно върху езика на науката и за този на пръв поглед необичаен развой имаше много причини. Философите в началото на XX век бяха уморени от метафизика и онтология, бяха уморени от школната философия и нейните азбучни истини, наследили духа на последните архитектоници във философията. Величието на една идея е в това да бъде развенчана. Ако парадигмата на Коперник не бе заменила парадигмата на Птолемей, щяхме ли да ценим нейна-та значимост, или просто щяхме да я приемаме като досадна очевидност, толкова досадна, колкото безброй пъти да ... |
|
Карл Раймунд Попър (1902 - 1994) е австрийско-британски философ и общественик. Смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на XX век. Писал е също много за обществената и политическата философия. Еднакво известен с отричането на емпирично-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от не-науката и с енергичната си защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според него Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за истина, а по-скоро се опитват ... |
|
Сборникът Плюм, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо - отказът от всекидневната реалност, съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми. В него проличава влиянието на постфройдистката традиция на психиатричните представи и несъзнателното писане от 20 -те години на миналия век, както и известен натуралистичен маниеризъм с наративни намигвания към болезненото и нарцистично клинично себеизследване ала Антонен Арто и със силно криптирани, трудно разбираеми препратки към личните преживявания на автора и към повлиялите го литературни произведения. Основна част от този сборник, ... |