Нови стихове Екатерина Йосифова е събрала в "Тънка книжка", която излиза от печат седмица преди Аполония 2014 ще бъде първата ѝ среща с някой и друг четящ. Най-вероятно - пишещ. Тънка книжка се старае съвестно да потвърди заглавието си: шейсет и четирите стихотворения (повечето достатъчно кратки) са разположени виртуозно от художника Христо Гочев (и по изричното настояване на авторката) на само трийсет и няколко страници. Съпроводени са с тънка усмивка - разбираща, почти сериозна, някъде иронично-самоиронична, освобождаваща... и разни други тънкости. Екатерина Йосифова е автор на тринадесет книги със ... |
|
"През есента на 2012 г. ме поканиха да работя като колумнист към Портал "Култура". Съгласих се с някаква лекомислена радост. Защото ежеседмичното писане на публицистични текстове се оказа толкова отговорно и тежко, колкото и написването на всеки един от романите ми. Особено когато около себе си имам такова силно и благородно съперничество като текстовете на останалите колумнисти от Портала - проф. Калин Янакиев, Деян Енев, Тони Николов и Андрей Захариев. Понякога изпадам в паника, че денят на моята колонка наближава, а аз дори нямам идея каква да е тя. Понякога изпитвам благодарност, защото без тази ... |
|
Роман-хроника ... Това е роман за изграждането на народната власт в България, и по-точно в Камчийския край. Кооперирането на земята и яростната съпротива срещу него, както и създаването на организирана съпротива от т.нар. "горяни". Тази тема е почти нова за българската художествена литература. Темата за земята и селото винаги е била главна за българина. Защото всичко, което дава селският, а значи истинският живот, е полезно и морално. То е топлата плазма в кръвта на българщината. Почти само в България градът винаги е живял за сметка на селото. Затова умре ли селото, умира и държавата! ... |
|
„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това необичайно, така да се каже, обскурно занимание, какъв е неговият смисъл.В крайна сметка се осмелих да изпълзя от духовната си черупка, където се бях скрил от самия себе си, и се вгледах по-добре в обкръжението си, в картините на целия си дотогавашен ... |
|
Поредицата е под общата редакция на проф. Валери Стефанов "Чест е да представя тези италиански разкази в превод на български с няколко уводни думи, които имат за цел да прозвучат като поздравителна картичка по случай тяхното балканско пътешествие, като знам, че ги поверявам на вещината и ентусиазма на Дария Карапеткова. Това са кратки истории, които носят подписите на много популярни и ценени в Италия автори. Някои, като Микеле Сера, са известни фигури в полето на политическата и нравствената сатира; други като Стефано Бени, Маурицио Маджани и Алесандро Барико са писатели и творци с вече значителен стаж и ... |
|
42 стихотворения от Марин Бодаков ... Световъртежна записка "здания, изтривани от въздуха; изтърбушено разточителство: козунакът на Казиното опиянява, за кратко, туристическата индустрия закъснява, смъртта закъснява, имперското богатство отдавна се е оттекло от жилите на този град - кожата на призраците се зачервява, опъва и лъсва от слънцето зад Констанца жаля с мярка и леко, вслушвайки се в Овидий""Наивно изкуство": върховна поезия,която посвещава в живота на живота." Илко Димитров ... |
|
Вътрешно небе Тайна, която неотменно назовава себе си. На устните и аз съм сладък прилив, бръшлянен отлив. А та сияе. ... |
|
Млада, без младост, вика: "Чао!"Грозна, красива - в пола. Будна сънува, сънлива чака не катафалка - кола."Ало!""Ало-о!"Лъгал е ъгълът всички - лък: свива алуминият - трака, трака, прави алуминиев кръг."Чао!""Чао-о!"Цвилят трамваи."Чао!""Чао-о!"Коли грухтят. Тях ги не карат с чай от лайка. Карат ги с кръв от моята гръд. Чаплата нищо не вижда - влачи между витрините бюст и таз. Няма да хапе Господ из здрача - тяло да пази, страст! Тя ще премине тоя - морав за морфинистите - свят сред шум; чаплата - с многотиражен порив чаплата - с малотиражен ум ... |
|
В този том са представени спомените на поета Иван Динков - творец, който по възраст принадлежи към така нареченото Априлско поколение, но по своята поетическа чувствителност се отличава от него. Тази изострена чувствителност ще открием и във "Време под линия". Както отбелязва самият автор, "споменът и дневникът са единствените непроветриви жанрове... В тях персоната се трансформира в персонаж, максимално предпазен от призрака на забравата". Иван Динков разказва увлекателно не само когато се спира на интересни случки от своя живот, но и когато разгръща страниците на своята богата индивидуална култура. ... |
|
Книгата е част от колекцията "Детски шедьоври от велики писатели" на издателство "Лист". "Тича, без да сяда, носи, без да спре! Ах, реки хиляда сливат се в море!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик. Вдъхновява Чарлз Дарвин с антропологичните си изследвания. Най-известното му произведение е "Фауст". Пише поемата "Чиракът магьосник" през 1797 г., която след това е пресъздавана многократно от различни артисти - в музиката, киното, видеоигрите, литературата, дори в Комунистическия манифест на Маркс и ... |
|
Сборник с есета. ... Дванайсет есета, които ни превеждат през лабиринтите на писателското въображение и разплитат тъканта на съвременния свят с нежна загриженост и дълбоко разбиране. В алхимичната лаборатория на Токарчук ни очакват експлозии на фантазията и чувствителността, претопени в дванайсет есета, които запълват белите полета по читателските ни карти. Тези дванайсет упражнения по другост ни потапят в дълбокото на чувствителността: усещането за изчерпване и смаляване на света, сладостния послевкус на носталгията, зейналите между поколенията бездни, паноптичното око, което вечно ни следи и анализира, пътуващия човек - ... |
|
Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи. Настоящата книга е посветена на малко известни личности, които защитаваха българските евреи от старите граници на Царство България и им помагаха през времето на Втората световна война. След 9 септември 1944 г. някои от тях са убити, а други преминават през затвори, концлагери и изселване, собствеността им е отнета, лишени са от работа и пенсия, обявени са за врагове на народа и паметта за тях е заличена, но рано или късно истината си пробива път, защото тя е като въглен - не може да се загъне в хартия!"И ако някой все още не е убеден, че историята на ... |