Квартал „Цветен” е идилично швейцарско предградие, спокойно, понякога скучно. Зад лъскавите фасади обаче тлее женско недоволство – от себе си и от привидно свободно избрания път в живота. То прераства във война между няколко съседки в старанието на всяка една да се докаже като по-добра майка от другата. Както често се случва, поводът са децата. Сибил, Алина, Сузане, Бригит, София, Бернадет – шест различни женски свята, изпълнени с вътрешни и външни противоборства. Драматично завръщащи се спомени, горчиви диалози със себе си и порасналите деца, женското битие между „искам”, „трябва” и „мога”. Роман за любовта, за бойните ... |
|
Кралево е селце като всяко друго... или не. Чепатите му жители носят звучни имена като Велизар Вампоров, Коко Хлопката, Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Глухата Марина, Димо Вълкобореца, а местният пръч е с гордото прозвище Краля. Инцидент с един от селяните отключва серия от мистериозни събития, които разбунват духовете, а напрежението се покачва, когато смъртта започва начесто да навестява къща след къща. Скоро става ясно, че в миналото на Кралево се спотайва зловеща тайна, която е излязла от отдавна утъпкания си гроб – и сега търси отмъщение. ... |
|
Това е поредният австрийски роман, който дълбае върху така обичаните от австрийската литература теми за страха, самотата и смъртта. Нещо повече - той е трилър, а с него Паулус Хохгатерер печели литературната награда на Европейския съюз (ЕС) за 2009 г. В предговора си "Страхът и неговите метастази" Пенка Ангелова обръща внимание на един синдром, особено актуален в днешния свят: заличаването на границите между нормално и анормално, появата и изследването на страха, насилието, смъртта... Всъщност едва ли е случаен и фактът, че Хохгатерер е австрийски писател и психиатър, както спечелият литературната награда на ... |
|
Удивително точният анализ на генезиса и развитието, както и на политическата, социалната и социалнопсихологическата природа на фашизма у Андрич го правят съвременник и дори предтеча на някои модерни политически мислители, философи и социални психолози. В представянето на масите като инертни, ирационални стихии творчеството на Андрич може да бъде съпоставено с известните работи на такива мислители като Ортега-и-Гасет и Елиас Канети, така както със символната сила на представянето на света ненасилието и абсурда "Прокълнатият двор" на Андрич стои редом с "Процесът" и "Замъкът" на Кафка и " ... |
|
"... Онзи, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата. Ако човекът е безсмъртен, то след като умре, той ще се съедини с абсолютното познание с Бога. Ще познае в този момент и Началото, и Края, защото ще се присъедини към вечността, в която се съдържа всичко - без хоризонти, без ограничения. Защо човек трябва да пише книги тук долу на Земята, пълни със заблуждения и полуистини, да се рови в прахта на тленното и преходното, което е без значение? Аз виждам писането само като жал за нашия обречен живот, като копнеж към непознаваемото, като неизбежна скръб..."Любомир Канов ... |
|
Книгата представя най-богатия досега подбор на автентични текстове за критическото и социалнополитическото битие на романа "Тютюн" от Димитър Димов (1906-1966) - един от най-ярките феномени в българската културна история на XX век. Сборникът изследва уникални документи от фондовете на Централния държавен архив, Националния литературен музей, Къщата-музей "Димитър Димов", лични архиви и спомени от Вълко Червенков, Панталей Зарев, Христо Радевски, Стоян Каролев, Георги Караславов... Очертана е ситуацията в литературното поле от началото на 50-те години: установяването и опитите за реформи в ... |
|
Любомир КАНОВ (1944 г.) работи като психиатър в Ню Йорк. Емигрира през 1984 г. след политически репресии и излежана присъда. Автор e на книгите "Човекът кукувица", "Парейдолии", "Ходисей", "Между двете хемисфери". Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки. "...добре си спомням възторга, с който през 1992 г. посрещнахме неистовата веселост на непознатия Любомир Канов, необузданата и в същото време изискана подвижност на езика му, огъваща света в произвола на желанието. Оттогава неизменно свързваме името на Канов с надеждите за някакво освобождаване, ¬ сякаш той ... |
|
В тома са събрани ранните белетристични творби на Яна Язова. Така, 32 години след убийството й, оцелялото след грабежа на ръкописите вече е достъпно за читателите. "Ана Дюлгерова" (1936) е впечатляваща фреска на българското политическо блато и на бунта срещу зловонието му на младата героиня. Дебютният роман с пловдивски сюжет на Яна Язова е реквием и на една невъзможна любов "Капитан" (1940) е първият ни роман за наркотрафика, платената любов и крушението на идеалите; той е творба, поразително вписваща се в търсенията на модерния европейския роман "Последният езичник" (1940) е оригинална ... |
|
"Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, - е резултат от волята, която не бива никога да отпада." Албер Камю "Нобелистът Албер Камю, напуснал този свят през 1960 година, едва ли е предполагал колко мрачно актуален ще остане екзистенциалният му роман за епидемия и смърт. "Чумата" е мощен поглед към човешкия живот и неговия смисъл при сблъсъка със ... |