"Почти през целия си дълъг живот след Освобождението народният поет не пренебрегна нито едно оръжие от арсенала на литературата, за да каже на народа си това, което считаше за свой пръв граждански дълг. Развихрената партизанщина, жестокото насилие над простия народ, "новият" морал на формиращата се тогава буржоазна интелигенция намериха в негово лице жесток и непримирим изобличител. Вазов не умееше да дири корена на злото, не виждаше неговите дълбоки корени и често стрелите му се насочваха и към невинните жертви на порочния ред на нещата - обикновените хора от народа, който той винеше в липса на ... |
|
"Казаларската царица" на Иван Вазов се счита за първият български любовен роман. Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |
|
Разказите на Вазов притежават твърде широк диапазон на теми и огромно богатство от наблюдения над българската действителност. Както в лириката си, и тук той се отзовава на най-разнообразни явления от обществено-политическата и културна дейност на хората, прониква в техния частен живот, засяга въпроси от социален и нравствен характер. Той се взира навред с широко отворено и бдително око... Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Източнорумелийският период в живота на поета (1880 - 1885) означава един висок момент в неговото творчество. В Пловдив Вазовата богато надарена и многостранна природа се развива по неподозиран начин. От това време датират някои най-добри негови произведения, преди всичко стихотворната сбирка "Поля и гори", гдето под надслова "Епопея на забравените" са възпети редица духовни и революционни вождове на народа. Дадените тук характеристики са недостижими като превъзходен и сбит рисунък. Езикът се отличава с висок патос, който напомня най-добрите работи на Юго. Между 1880 и 1885 г. Вазов написва и ... |
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго, Балзак; за Англия - Шекспир, Дикенс; за Русия - Толстой, Пушкин; за Германия - Гьоте, Шилер; за Италия - Данте, Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между миналото ... |
|
"Дюма е титан! Дюма е нов Прометей!" Ламартин ... |
|
Предполагаем син на Петър III и Екатерина Велика, през цялото си кратко и разрушително царстване Павел I (1754-1801) изпитва неустоимата потребност да отблъсква, така както други са обладани от стремежа да се харесват. Призван да управлява Русия, той презира русите, езика и традициите им, като едновременно не скрива безграничното си възхищение от пруските нрави. Още в най-ранна възраст намразва майка си заради деспотизма, силната и и ярка изява на императорския престол, разпуснатия живот и подозренията, които тегнат върху нея след странната смърт на съпруга и... Неспособен да овладява най-страховитите си импулси, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Клуб Класика" на издателство "Хермес". ... "Въздействие" - последният и най-зрял роман на Джейн Остин! Ан Елиът, красивата и изтънчена дъщеря на суетен и разточителен баронет, е проявила лошия вкус да се влюби в беден моряк, чиято единствена препоръка са личните му качества. Това не може да се допусне! Осем години по-късно Ан все още тъгува по изгубената любов. И изведнъж се появява той - преуспял и свободен, готов да се обвърже с всяка жена, освен с онази, която го е отблъснала. Но лесно ли се забравя истинската любов? Когато си срещнал жената на мечтите ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 15 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Димитър Талев е писателят, когото и читатели, и критика единодушно свързват с Вазовите традиции, Димитър Талев е творецът, за когото е станало общо място твърдението, че е приемник на "патриарха" на българската литература - приемник и на пламенното му родолюбие, и на повествувателните му традиции. И в това сравнение има нещо много вярно. И Вазов, и Талев създават романи, които са определяни като "национална епопея", "историческа хроника", "енциклопедия на народния живот& ... |