Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... В изданието са включени 20 от най-популярните разкази, разкриващи белетристичното майсторство на бележития български писател Йордан Йовков. Независимо от различната си тематика, всички те са пропити с вярата на автора в човека и в неговите скрити възможности да промени света, за да възтържествува доброто. Произведенията са подбрани от сборниците "Песента на колелетата", "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Земляци" и "Ако можех да говоря", така че да бъдат в помощ на ... |
|
В тази книжка са включени най-хубавите приказки за деца на Светослав Минков. Той едновременно успява да плени детското внимание и да изведе поуките в приказките си без натрапчива назидателност. Сред най-известните му приказки са Маскираната лисица, Цар Безсънко, Захарното момиче, Скъперникът и неговата риза, Приказка за завистта, Лъжец и истина, Сапунени мехури и други. За първи път Светослав Минков издава свой сборник с приказки, озаглавен Захарното момиче, през 1935 година. През 1971 г. и 1972 г. излизат от печат още два негови сборника с приказки за малките деца. В това издание са включени интересните от тях. Когато ... |
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |
|
Играта на Защо? е най-старата на света. Преди още да се научи да говори, човекът сигурно е имал в главата един голям въпросителен знак. Думите на Джани Родари обясняват добре как се е появила книгата Сто защо, в която поезия и проза, наука и фантазия съжителстват по много забавен начин. Стихотворенията в книгата са сто, а въпросите, на които авторът остроумно отговаря, са много повече. Книгата Сто защо е съставена от отговорите в стихове и разказчета на най-невероятни въпроси, задавани на Джани Родари от деца и родители, докато е водел две рубрики в популярен италиански вестник от 1955 до 1958 година. Книжката е част ... |
|
Една от най-красивите любовни истории в българската литература - "Крадецът на праскови"! ... Пробудено от случайната среща със сръбския военнопленник Иво Обретенович, неизживяното интимно чувство изправя Елисавета пред дилемата: да живее "свободно и щастливо" или да продължи живота си на "угнетена жена, чакаща настъпващата старост с безразлично отчаяние и тъга". Любовното чувство, за първи път истинско, упойващо силно, преодолява раздвоението. "Познала възраждащата магия на любовта", Елисавета ѝ се отдава с решителността на човек, ликуващо намерил себе си. "Крадецът на ... |
|
"Пътешествията на Гъливер" продължава да бъде любимо четиво за всички по света и днес. В нея невероятните приключения на героя в страната на великаните и лилипутите, в света на човекоподобните маймуни и добрите коне са завладяващо увлекателни и същевременно алегорични - те показват това, че човек не може да се чувства добре никъде другаде така, както у дома. Въпреки, че жителите на страните са физически различни, те имат едно общо нещо - стремежът за власт и копнежът за трупане на богатства. Осмиват се липсата на духовни цели и глупостта. Авторът доказва, че не е възможно човек да се адаптира в различен свят с ... |
|
Всъщност Точица се казва Луиза. През първите си години тя никак не растяла, затова я нарекли Точица. Продължили да и казват така, дори когато тръгнала на училище. Нейните родители са постоянно заети и не и обръщат много внимание. Добре, че Точица има с кого да си играе - Антон живее наблизо, а с него винаги е интересно. Антон умее много неща. С такъв приятел можеш да се впуснеш в най-вълнуващо приключение. ... |
|
Адаптирано ученическо издание. ... В книгата ще намерите: кратко съдържание на "Илиада"; въведение в "Илиада" и предистория; отзиви за "Илиада"; показалец на имената; общото и различното в двете Омирови поеми "Илиада" и "Одисея"; обща характеристика на Омировите герои; фрагменти от литературната критика за "Илиада"; Омировият въпрос - въпросът за личността на Омир; избрана библиография за ученика. Книгата е част от поредицата "Библиотека на ученика" и е създадена в помощ на ученика от 1. до 12. клас на българското училище. Тя включва ... |
|
В томчето са подбрани най-хубавите образци от творчеството на прочутите баснописци Езоп, Жан дьо Лафонтен и Крилов. В кратките истории, чиито герои в повечето случаи са животни, по алегоричен начин се разкриват редица общочовешки слабости и недостатъци, като сребролюбие, кариеризъм, егоизъм, горделивост, суетност, лукавост. Богати на мъдрост, басните са преминали през вековете и продължават да бъдат актуални и днес. ... |
|
Дървото се нуждае от корени, за да расте здраво и силно, така и вашите деца имат потребност да познават и разбиват корените си. Българознайко ще ви помогне в тази мисия, но най-важната роля е отредена за вас! Впуснете се в приключението - опознайте родината, играйте и се забавлявайте. Темите в брой 4: Мисия Антарктида; Васил Левски; Българските думи; Тайният код на българските шевици; Тракийката Европа; Силата на водата в "Етър"-а; Св. Георги и Св. Димитър; Перун и Перуника; Дърветата в народната вяра; Бъдни вечер, Бабинден; Водици, Конят в народните представи; Игра Мисия Антарктида. ... |
|
Книжката съдържа 6 любими приказки, преразказани в стихове от известни български поети. Грозното патенце Беше лято, дъхаше сладко тревата. Синьо беше небето, а зелена - гората. Щъркът крачеше в дълги червени чорапки и по египетски викаше малките жабки. Там, под репей, на хладно, край селска ограда. яйчицата си мътеше патица млада. Рядко някой оттук бързешката ще мине. Ох, от скука направо ще си погине... Ето, първата рожба със клюнчето чука... После втора и трета... изскачат, пиукат! Но едно от яйцата не мърда, не шава. Най-голямо от всички, а изостава..."Да не би да е пуешко или кокошо? Тази работа май ми мирише ... |