Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
|
Книгата съдържа разкази за Панайот Хитов и пътуванията му в Стара планина и е ценен извор за живота на българите под турско иго. Първото ѝ издание излиза през април 1873 г. в Букурещ под редакцията на Любен Каравелов. ... |
|
"Войникът е страж на Отечеството. С оръжие в ръка той брани Родината от вътрешни и външни врагове и е готов да даде за нея живота си." С тези вдъхновяващи думи започва "Общият войнишки учебник от 1936 година", чието фототипно издание виждате пред себе си. Книгата е изключителен извор за начина, по който Българската армия, в годините преди Втората световна война, е обучавана в патриотичен дух и любов към родната земя. Чрез учебника ще разберете каква е била нравствената, физическата и военната подготовка на българския войник, а бележките по отечествена история и география ще ви помогнат да оцените ... |
|
"В света, в който живеем, сме изправени пред редица енигми и предизвикателства. Когато започнах да подготвям настоящата монография, вярвах, че регионалната политика може да бъде същински национален приоритет за България. Смятах, че регионалното развитие може да бъде новият жалон в социално-икономическото развитие на България в Европейския съюз. На практика това се оказа трудна работа, защото българските управляващи не само не разбират философията на регионалното развитие, а се оказаха заложници на една остаряла имперска теза за модерно развитие на съвременната държава. Темата за способността да се дефинира ... |
|
Инициативата "Един пояс, един път" и форматът "16+1" между митовете и реалностите. Страните от Централна и Източна Европа са първите, които признават КНР през 1949 г. и ѝ подават ръка в нейните усилия за следвоенното икономическо и социално изграждане. През следващите десетилетия отношенията помежду им търпят възходи и спадове, подвластни на политико-идеологическото противопоставяне между съветския и западния блокове. След края на Студената война те навлязоха постепенно в своя собствена траектория, давайки възможност на страните да се преоткрият една за друга и да започнат да градят отношенията ... |
|
Въпроси, които ще ви накарат да се замислите. ... Кой да знае? Могат ли хората спонтанно да се самозапалват? Колко бърза е кихавицата? Без колко органа бихте могли да живеете? В "Кой да знае? Човешкото тяло" ще научите интересни факти за най-сложната машина на света - човешкия организъм. Тази книга ще обогати ума ви и ще ви даде отговори на любопитни въпроси, много от които дори не ви е хрумвало да зададете. Но след всеки ще възкликвате: Кой да знае?! Така че ако сте се чудили над загадки като "Наистина ли косата може да побелее от страх за една нощ?" или "Възможно ли е човешкият мозък да се ... |
|
Настоящият сборник съдържа доклади от научния форум "Българистиката в Европа: постижения, проблеми, перспективи", състоял се на 11 и 12 май 2018 г. в София като част от едноименен проект, финансиран от Национален фонд "Култура" в рамките на "Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.". Включени са и няколко статии за състоянието на българистичните изследвания в други европейски страни, а също и документални материали по темата. Автори от 15 страни анализират и дискутират различни аспекти на българистиката зад граница: позициите на хуманитаристиката ... |
|
Кратка българска история за любопитни читатели. България през XX век."Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, история, която ... |
|
Кратка българска история за любопитни читатели. България до края на XIX в. ... "Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, ... |
|
В тази книга обръщаме поглед назад към далечните времена, в които прадедите ни развивали държавата си, бранели земите си и отстоявали правата, честта и достойнството си. Понякога го правели със силата на словото, друг път чрез уменията на дипломацията, но нерядко и с острието на меча. Събраните тук късчета история, писани от духовни лица, владетели и книжовници, ни посвещават в дръзката красота на културата, религията и политиката на Първото и Второто българско царство. Сред тях са: Посланието на патриарх Фотий до княз Борис - морален кодекс на справедливото управление и мъдрата държавност:"...И тъй управлявай ... |
|
Да разкрием древната история - камък по камък. През вековете хората възвеличавали своите водачи и общности и ги подготвяли за отвъдното, като издигали паметници, гробници и свещени места. Много от най-древните сгради са пострадали от времето или обстоятелствата и са обвити в загадъчност, тъй като строителите им пропуснали да ни оставят писмено свидетелство за тях или пък просто не разполагали със средството да го направят. Затова имаме много въпроси относно древните хора: Как въобще са измислили подобни постройки? Какво ги е вдъхновило да преместят тонове скали от едно място на друго, понякога на стотици километри? Как ... |
|
През тези последни седмици Гьоринг е изпаднал в апатия, парализиран от страх чака неизбежното. Химлер като хамстер в клетка се мята, търсейки някакъв контакт със съюзниците. Рибентроп се ослушва във всички посоки, надявайки се на "дипломатически шанс" за оцеляване. Борман и Мюлер дебнат момент да "изчезнат безследно" - единият при американците, другият при руснаците. Всички наоколо са изпаднали в прострация. Само Дьонитц хладнокръвно и устойчиво върши работата си като главнокомандващ флота, само че той е далеч от Берлин. А в бункера при Хитлер единствено Гьобелс е запазил присътвие на духа и стои до ... |