Столетниците са омайни, мъдри хора. Някои изумяват с бистър ум, ясна памет и красноречие, други са мълчаливи и умислени. Едни са весели, въпреки тежестта на годините, други са прегърбрени от тях. Някои са младолики, други - с набраздени от времето лица. Но всички, за които ще прочетете, са специални. Столетниците са изключителни хора. Друговремци. Останали още малко на тази земя, сякаш за да я направят по-добра. Цялата мъдрост е в тях, цялата тежест на живота. Цялата тъга е прибрана в избледнелите им очи и цялото примирение е там. Цялата надежда таят, че младите ще дойдат да ги видят. И цялото разочарование, че тях ... |
|
Вазовият род е много богат като имена, като наследници, като съдби - а приносът му в историята и в културата на съвременна България е тема необятна, но благодатна, за да се откроят фигурите на този толкова скромен и толкова велик български род. Той има свои представители във всички области: на духа, на военното дело, на военното изкуство, на медицината, журналистиката и дипломацията. ... |
|
Със спомените си за София по времето, когато тя е "все още тристахиляден град" с "тихи периферни улички", Драган Тенев ни повежда на вълнуваща разходка из нейните емблематични кътчета. От прочутите кафе-сладкарници "Сан Суси" и "Роял", през оживената ул. "Търговска" с красивите ѝ фасади, бирарията на братя Прошек и ресторант "Батенберг", до кино "Модерен театър". Пътешествието е придружено и от пленяващи съзнанието истории. Сред тях са запознанството на автора с легендарния спортист, но скромен по душа човек Дан Колов, Стоян Михайловски, написал ... |
|
Публикуван за първи път през 1813 г., Гордост и предразсъдъци, най-прочутият роман на Джейн Остин, продължава да вълнува и заема достойно мястото си не само в пантеона на най-великите книги, писани някога, но и в сърцата на поколения читатели. Когато богатият, от добро семейство и най-важното - неженен - господин Бингли пристига в провинциалното английско градче и наема разкошното имение Недърфийлд за сезона, съседите му са категорични. Заможният ерген се нуждае от съпруга. Особено присърце тази задача се приема от госпожа Бенет, чието семейство с пет неомъжени дъщери е сред най-близките съседи на очарователния млад ... |
|
След случайна среща с мистериозна португалка учителят по древни езици Раймунд Грегориус внезапно изоставя подредения си живот, за да започне нов. Тръгвайки по следите на Амадеу де Прадо - (измислен) португалски лекар и есеист, чиито писания изследват идеите за самотата, смъртността, смъртта, приятелството, любовта и лоялността, - той хваща нощния влак за Лисабон. Грегориус е обсебен от книгата на Прадо и нетърпеливо се опитва да разбере живота на автора. Тези разследвания го превеждат през цял Лисабон и го срещат с хората, чийто живот е бил преплетен с този на Прадо. Постепенно се очертава образът на един необикновен ... |
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
Още приживе Майстора е приет за класик, патриарх не само на движението за Родно изкуство или Роден стил (както го нарича още през 30 -те години Чавдар Мутафов), но и за кулминация на цялата българската живописна традиция (според определянето на Кирил Кръстев) наред с Боянския майстор и Захарий Зограф. "Фигурата на Владимир Димитров-Майстора стои самотна на фона на нашето изобразително изкуство" с такива постижения, които го отделят рязко от всички останали, коментира през 1952 г. Борис Колев. "Изкуството на Владимир Димитров-Майстора се рязко отличава от всичко, правено у нас в тази област през последните ... |
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
"Сигурен съм, че всеки хуморист, независимо от калибъра му, си е мечтал да напише своята автобиография - така, както са го направили Марк Твен, Бранислав Нушич, Уди Алън... Или Великия Чаплин. Не суетата да наредя и себе си сред великите хумористи е причината за тази автобиографична книга. За 40 години писане и 60 години живот с (и сред) писатели разбрах, че суетата е най-големият враг на писателя. Написах я, за да разкажа не толкова за себе си, колкото за шегите на времето. И за хумористите, от които съм се учил. На живота гледам леко (по-често лекомислено) - така съм устроен. От дете, та до днес, се смея и ... |
|
"В тази книга разказвам за някои мои спомени, с цел да покажа преживени от мен събития и случки. За пръв път правя достояние моите размисли за значимите обществени събития. Бих искал да споделя с вас огромния си опит в международната търговия, който може да послужи на по-младите." Николай Скарлатов Николай Скарлатов е роден през 1943 г. Завършил е икономически университет в София и е защитил докторат в УНСС. Работил е в областта на външната търговия в България и чужбина. Автор е на книгите: Развитие на икономическите отношения между България и Гърция, Търговията между България и Гърция (издадена в Гърция), ... |
|
Иван П. Стоянович принадлежи към най-видните хора на духа, които нова България е родила. Дошъл на този свят в неподходящо време, той блестя, докъдето и както можа, обхващайки кино, театър, литература, музика, администрация, че дори и семейния живот."Иван тълкуваше възрожденското си минало под твърде широка усмивка, за да може да се спаси в него, и не можа да се преодолее да стане част от тоталитарния свят, който го ползваше в рамките на кафеза. Нито опортюнист, нито революционер, системата в края на краищата го уби, но ни остави наследство на автор, с когото Аркадия донякъде става възможна." Из книгата ... |
|
"Софийските истории са многобройни, често потайни и винаги интригуващи. Особено когато са разказани от Тони Николов с неговата неподражаема проницателност. Преди година той ни поднесе 20 виртуозно разказани истории. Ето че вече е събрал нова колекция от малки бисери. В този сборник с 20 истории отново се разкрива една София, за повечето от нас едновременно позната и непозната. По странните прищевки на съдбата той изгражда един невидим град, по чиито улици ние се движим, но чиито отдавнашни обитатели не помним и не познаваме. А той ни дарява със своята необикновена способност да прониква в къщи, разрушени от ... |