Ярослав Пеликан и пътят на историка към Църквата. Изследването на Теодор Аврамов се обръща към един от най-известните и добри църковни историци в англоезичния свят, а и изобщо. Ярослав Пеликан, чийто приноси са добре известни на занимаващите се с историята на християнството, е забележителен приемник на тази школа, защото като не-емигрант, но син на емигранти, е един от малкото, които успяват да поемат и оценят на изключително задълбочено ниво казаното и написаното от емигрантите богослови, като го прилага без да го повтаря. Тъй като, от една страна, самият той израства заедно с нея, а от друга - е външен на нея, ... |
|
Книгата включва четири непубликувани беседи на протопр. Александър Шмеман, изнесени в 1979 г. по време на летен семинар в Православния богословски институт Св. Владимир и посветени на същностната тема за християнското разбиране за смъртта и съвременната богослужебна практика на Православната църква. Преводът от английски е на Борис Маринов, а редактор на българското издание е Димитър Спасов. Художник на иконата Слизане в ада на корицата е румънският иконограф Йоан Попа, а художественото оформление на изданието е дело на Николай Киров."Смъртта вече не стои в центъра на християнското учение, образование и богословие, ... |
|
Томът включва произведения на Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов, Св. Григорий Нисийски, Св. Дионисий Ареопагит, Еп. Йоан Скитополски, Преп. Максим Изповедник."Не на всекиго... не на всекиго е дадено да разсъждава за Бога. Това не е нещо, което се придобива лесно, и не от пълзящите по земята. Ще добавя също - не по всяко време, не пред всеки и не за всичко, а трябва да се знае кога, пред кого и колко. Не на всекиго, защото на това са способни хора, изпитали себе си и напреднали в умозрението, които са пречистили (или пречистват) душата и тялото си. За нечистия не е дори безопасно да влезе в досег с Чистия, ... |
|
"За времето си отец Александър изпреварва всички с усета си за вятъра на промяната, реагира по-бързо и успява да предупреди за всяка опасност, да призове към действия, защото духовната му интуиция е един от най-ярките му таланти. Никой човек не е лишен от изживяване на страдание в жизнения си път, но велики личности като отец Александър виждат по-далече, усещат по-силно и затова и страдат повече. Отец Александър винаги търси Истината и дава сигнал за тревога, веднага щом усети заплаха от неистинност, подмяна, и особено там, където те са най-опасни - в сферата на духовния живот. Всеки фалш предизвиква у него ... |