В продължение на 18 години писателят изследва историята на град Сливен и областта. Трилогията Тътени (1980), Бурята (1986), И стана ден (1998) е своеобразен литературен паметник на бурната история на този бунтовен български град. Не съществува друг град в страната, за който да е писан такъв епос. Но в същото време това е историята на нашето Възраждане, разказана през миналото на Сливен, като роман с голяма историческа достоверност. Самият Цончо Родев казва за романа И стана ден:"Романът в ръцете на читателя е самостоятелен по характер, но като историческа последователност и проследяване на някои човешки съдби ... |
|
"Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво."Исая 5:20 ... |
|
В първата книга от серията „Смехотерапия“ ви представяме Диля Еникеева – лекар-сексолог и психолог. В книгата са включени не само анекдоти и иронизми, но и смешни случаи от живота и професионалната практика на авторката. Новата серия „Смехотерапия“ ще повдигне настроението ви и ще бъде вашият антидепресант! ... Малкият Вовъчка научи в клас, че всеки възрастен си има своя тайна. Връща се вкъщи и веднага търчи при майка си. - Мамо, а аз всичко знам! Майката: - На ти сто рубли, само не казвай на баща си. Вовъчка тича при баща си. - Тате, а пък аз всичко знам! Бащата: - На ти двеста рубли, само не казвай на майка си. Върви ... |
|
Понятието Параграф 22 е създадено от Джоузеф Хелър в този роман - един от големите литературни шедьоври на XX век. Най-общо означава парадокс в закона, правилата или действителността, който прави човека жертва на собствените му действия, независимо какви са те. В произведението става дума за обикновен наглед абсурд. Ако един летец е луд, той може да престане да лети. Трябва само да откаже. Но ако откаже, значи е нормален и трябва да продължи да лети - Парафграф 22. След излизането на романа това префинено и ужасно определение е много употребявано. С него е и злоупотребявано много. То се е превърнало в символ на ... |
|
В атмосферата на примитивния и наивно патриархален свят на дълбоката австрийска провинция след разпадането на Австро-Унгарската империя, двайсет и шест годишната Кристине Хофленер е пощенска служителка в селце край Виена. Смазана е от еднообразната работа, безпаричието, нищетата, грижите за болната си майка... Изненадващо получава телеграма. Богатата ѝ леля от Америка я кани на почивка в швейцарските Алпи. В курорта Енгадин девойката попада в света на богатите и отначало плахо, но после все по-уверено го завладява. Промяната я опиянява и тя напълно забравя за стария си начин на живот... докато един прекрасен ден е ... |
|
Мисли - весели и невесели, анекдоти, куриози, парадокси, любопитни случки и истории... ... ""Когато боговете се смеят" е своеобразна антология, обединила както мъдри и дълбоки размисли за хумора и сатирата, така и забавни примери на проявлението им в живота и литературата, ловко уловени щрихи на човешки нрави, направени мимоходом, оценки на творци от различни области на живота..." Николай Тодоров ... |
|
Романът бе отличен с трета награда сред номинираните за най-значимата руска национална литературна премия "Голямата книга" за 2007 г. Дина Рубина обича вкуса на сладката отрова да издирваш човека във времето. Рови в своя живот паралелно с разтърсващата съдба на героинята си Вера, дели с нея неповторимо следвоенно детство под гъстия мед на ташкентското слънце, житейските им пътеки се кръстосват по света, където ги отнасят пороите на времето... Вера Шчеглова още като дете издига около себе си високи светли стени. Очите и сякаш са обърнати навътре, но хищно улавят от околния свят всички отблясъци, сенки, люспици ... |
|
"...Шогун беше най-висшия ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония. Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата. С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора. Шогунът управляваше от името на императора.... Торанага се усмихна наум... А аз ще се сдобия с истински трофей в голямата игра, започнала в деня, когато тайко умря - шогуната. За това съм се борил цял ... |
|
"В тези три романа един значителен дух прави опит да покаже в символи болестта на днешната ни култура и да я обясни критично. Това са три книги, богати на идеи, написани умно и с вкус. Книги без "герои", но този недостиг е заменен от дух. Първият роман е все още истински роман, във втория формата започва да се разпада, а в третия писателят действа напълно свободно, като включва и есеистични пасажи - върху духовността и облика на Европа, стила в математиката и логиката, характера на Ренесанса, същността на Реформацията и на немската идеалистична философия. Краят представлява жест на почит към Живота. Тази ... |
|
"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на ... |
|
Две произведения на Светлана Алексиевич събрани в една книга. ... "Войната не е с лице на жена" На фронтовете на Великата отечествена война в съветската армия, в партизанските отряди и в нелегалната съпротива воюват повече от 1 милион жени. Те са на възраст между 15 и 30 години и са не само милосърдни сестри и лекари, както е било дотогава. Овладяват всички военни специалности - летци, танкисти, автоматчици, снайперисти, картечари... Жените вече не само спасяват - те убиват! В първата книга от цикъла за Великата утопия фронтовачките разказват за онази война, за която мъжете не са ни разказвали. Вместо за ... |
|
От автора на "Аз, Клавдий" и "Божественият Клавдий"! "Много увлекателен роман с напълно достоверно звучене!" Непредубедените читатели "Не се докосвайте до тази книга! Тя е творение на дявола!" Свещениците ... |